Галактиките, които са се формирали скоро след Големия взрив, са израснали не само за сметка на по-дребните си съседки, но и на диета от студени газове, предаде порталът Space.com. Група изследователи от италианската Osservatorio Astrofisico di Arcetri представи данни, които доказват механизма на оцеляване на небесните зверове, който от години се обсъжда от астрономите.
Според теоретичните модели, първите галактики са се формирали в период от няколко милиарда години след така наречения Голям взрив. Те не са били големи - често в тях имало доста по-малко звезди, отколкото наброяваме днес в Млечния път, който съдържа около 100 милиарда светила. С течение на времето обаче звездните струпвания нараснали, често след сблъсъци между съседни галактики.
Скорошните наблюдения на италианците обаче показват, че ако не всички, то поне някои от най-древните галактики, никога не са се срещали със съседите си. Когато две такива струпвания се сблъскат, започват активни процеси на звездообразуване, които обаче затихват след няколко милиона години. Изследването на "стариците" обаче показало, че те са зараждали звезди в периоди от над милиард години.
За да обяснят това, астрономите предложили алтернативна хипотеза - възможно е древните галактики да са расли с помощта на студен водород, засмукан от междузвездното пространство. Авторите на новия труд използвали Много големия телескоп в Чили и с негова помощ засекли три галактики, чиято форма показвала, че никога не са участвали в "добросъседски крамоли". И въпреки това в тях имало много по-едри звезди, отколкото в Млечния път, които очевидно са нараствали в продължение на над милиард години.
Въпреки че са възможни и други механизми за нарастването на самотните галактики, хипотезата със студения водород изглежда най-правдоподобна. Сблъсъците обаче продължават да са най-разпространени. Наскоро учените комбинираха кадри, получени от телескопите "Чандра", "Спицър" и "Хъбъл", и публикуваха зрелищната среща на галактиките NGC4038 и NGC4039.
