Малко след това Гале открил и най-големия му спътник - Тритон. Поради голямата си отдалеченост Нептун дълго време е бил наблюдаван само като точка, без никакви подробности. През 1989 г. покрай него премина сондата „Вояджър 2” и направи доста подробни снимки на газовата му повърхност. Планетата носи името на римския бог на моретата, защото има небесносин цвят.
Струва си да обърнем внимание и на Плутон.
До 2006 г. той бе смятан за планета, но тогава с решение на Международния астрономически съюз бе детрониран до планета джудже. През последните десетилетия бяха направени много открития на обекти с размери, по-големи от тези на Плутон, което наложи да се преразгледа дефиницията за планета. Той просто е най-ранно откритият такъв обект, като за първи път бил забелязан на 18 февруари 1930 г. от американеца Клайд Томбоу. От Земята той се наблюдава много трудно и дори с най-мощния телескоп се вижда просто като звезда. През 1978 г. бил открит и първият спътник на Плутон – Харон. Негов кръстник станал американският астроном Джеймс Кристи. Той забелязал, че на една от получените фотографии планетата изглежда сякаш двойна. Плутон има още два спътника – Хидра и Никта. Те бяха открити съвсем наскоро, през 2005 г., от космическия телескоп „Хъбъл”.
Изучаването на Слънчевата система продължава до ден днешен. Въпреки че вероятността да има останала голяма планета, която да не е открита, е почти нулева, ние постоянно се натъкваме на малки обекти – комети и астероиди. Тяхното изследване със сигурност ще се окаже ключово за разбиране на формирането на планетната система, което е все още открит въпрос.
Никола Каравасилев
