С.М. водила дневник в продължение на 3 месеца и в него няма и намек за страх. Но други емоции присъстват – гледайки филми например, тя се радвала, ядосвала, натъжавала, изненадвала. Оказало се, че предпочита тези, в които има най-много сцени, предизвикващи страх.

С.М., която е майка на три деца, е преживяла доста стресови моменти. Няколко пъти са я нападали, веднъж с огнестрелно оръжие и нож, един път е на косъм от смъртта при домашно насилие. Това, че животът й е бил в опасност в тези моменти, въобще не се е отразило на поведението й, твърдят учените. “Когато амигдалата не работи, С.М. не разпознава опасността, нито може да я избегне. Истинско чудо е, че още е жива”, смятат те.

Джъстин Фейнстейн, ръководител на изследването, се надява благодарение на работата си по случая С.М. един ден да може да помогне на хора като войниците, които изживават травма след връщането си от войната. Ако се разберат процесите в мозъка, вероятно ще е възможно да се влияе върху отделни негови участъци.