В резултат на провеждането на масово и бързо тестване, както се случва в Китай, броят на смъртните случаи остава на по-ниски нива от тези, които се наблюдават в страните, където се тестват само граждани, демонстриращи симптоми на заболяване.
Едуардс добавя, че в Китай хората с COVID-19 са били идентифицирани бързо и изолирани в рамките на здравната система, а не по домовете си, каквато е ситуацията в Италия.
Население
„В Италия имаше комбинация от много рискови фактори“, казва Едуардс, като пояснява, че в европейската страна първо са били засегнати по-възрастните.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) има второто най-застаряло население в света, след Япония, а хората на възраст над 60 години са смятани за най-рисковата група при заразяване с COVID-19.
„Всяка неделя младите италианци ходят при своите баба и дядо, целуват ги по бузата, отиват на църква и обядват заедно“, казва Едуард, добавяйки, че именно този тип контакт с възрастните е допринесъл за бързото разпространение на вируса в страната.
Макар че средната възраст на населението на Испания не е сред най-високите в света, страната има сходна семейна култура на италианската, което кара експертите да смятат, че именно честите срещи между младите и по-възрастните са един от основите фактори за високата смъртност в двете страни.
„Донякъде става въпрос за културни норми“, казва Тилдсли, като добавя, че мерките в Китай са били по-успешни, защото китайците са спазвали по-стриктно ограничителните мерки.
Друга теория е, че разликата смъртността се дължи на типът медикаменти, използвани в Европа и Китай, но Едуардс смята, че тук не става въпрос за съревнование от типа „източна срещу западна“ медицина, а за демографски и социални фактори.
Източник: Мениджър Нюз
