"Всеки ред е суперемоционално преживяване. С една тежаща буца в гърдите я изчетох. Преболедувах я тази книга! "- Няма начин да не я изядем с кориците след тази рецензия на една приятелка, майка на две дъщери, няма начин просто. Защото „Майки и дъщери“ от френската психоаналитичка Вероник Моралди е не просто изследване на сложните отношения, но и бъркане с пръст в много рани...
Какви асоциации будят у вас например думите: „Ти си като майка си.“ Щастие? Ужас? Неизменно ли е всяка дъщеря да се превърне някой ден в майка си и дали стремежът да стане точно противоположната жена няма да ѝ изиграе лоша шега?
В „Майки и дъщери“ семейната терапевтка изследва как отношенията на безкрайна любов и неизменно желание за отъждествяване с майката с течение на времето се превръщат в съперничество, стремеж да се разграничиш и противопоставиш... а понякога дори и в искрена омраза. Моралди не спестява нищо – тя изследва нежността, обичта, но и чувството за вина, завистта, гнева...
Психоаналитичката разглежда различни типове майки, за да покаже как някои са задушаващи от любов, а други – опасни отровителки, и всяка една може да се окаже еднакво пагубна за дъщеря си. Защото точно както прекалено контролиращата има вредно влияние, така е опасна и абсолютно незаинтересованата.
Авторката подчертава, че майката носи огромна отговорност, защото предава на дъщерята идентичността и, още по-важно, стойността, която по-късно момичето само ще има за себе си. За да се обича, за да е уверено в живота, то трябва да е получило одобрението на майката. В противен случай през целия си живот ще се лута в безкрайно търсене, което може да го отведе по пътя на нещастни връзки и несполучливи приятелства.
Целта на Моралди не е да нарисува нещастна картина, а да даде възможност на всяка жена да осъзнае как всичко преживяно и все още преживявано с майката е повлияло на личността, която е днес; както и да даде начини как всяка една жена да се освободи от чувството за вина, от потисканите чувства и налаганите стереотипи, за да се помири - с майката, но най-вече със себе си.
Дори и да не е (все още) майка, всяка жена е дъщеря. Но тя е и за съпрузите, партньорите, бащите, синовете, братята, защото и те са актьори в безкрайната пиеса майка-дъщеря.
Ето няколко откъса от книгата - на страниците на Новите родители.
