Хората сме склонни да се сравняваме с другите – разбира се, в повечето случаи изводите са в тяхна полза. Винаги някой друг има по-добра работа от нашата, повече късмет от нас, повече пари от нас, по-щастливо семейство от нашето и т.н. Склонни сме да завиждаме – благородно или не; често се успокояваме, когато разберем, че и на друг не му е провървяло в нещо.

Истината е, че никой не може да се постави истински на мястото на другия. Не знаем нищо за чуждия живот. Това, което виждаме отстрани, не отговаря на действителността. Колкото и бляскав да ни се струва животът на някого, и той си има своите недостатъци.

Психолозите казват, че сравнението с другите е винаги обречена кауза, защото не разсъждаваме трезво, а виждаме нещата избирателно. Те посочват няколко съществени грешки, които допускаме и които замъгляват съзнанието ни, когато се сравняваме с другите:

1. Склонни сме да забелязваме собствените си недостатъци, а не преимуществата си, когато се вглеждаме в другите.

2. Не печелим нищо от сравнението, а само сриваме самочувствието си и започваме да се съмняваме в способностите ни.

3. Собствените ни постижения започват да ни се струват нищожни, защото винаги ще има някой, който да е по-успял, по-богат, по-популярен…

4. Разваляме си настроението, трупаме негативни емоции и хабим излишна енергия, която бихме могли да пренасочим към нещо много по-градивно и смислено.

5. Не си позволяваме да бъдем щастливи. Сравнението с другите предизвиква завист – идеализираме все повече чуждото, омаловажаваме все повече своето. Всичко това ни пречи да се радваме на това, което имаме. А то със сигурност е повече от това, което ни се струва.

6. Всеки човек е различен, всеки носи своя кръст, своите болки и радости, своите причини за безсънни нощи. Всеки има своите житейски победи и загуби. И може би вашият живот е мечта за някой друг.

Отърсете се от сравненията и си позволете да бъдете щастливи. Погледнете живота си отстрани. Хубав е, нали?

Цветелина Велчева