Защо милите думи ни се отразяват добре и защо ни е толкова трудно да ги изричаме?

Има ли връзка възпитанието?

На всеки му е приятно да получава комплименти. Защо са толкова важни за нас? И защо ни е толкова трудно да ги изричаме? Ето обяснението.

Белгийският пастор и писател Фил Босманс е казал: „Комплиментът е слънчев лъч, облечен в думи“. А кой от нас не би се зарадвал на няколко светли и топли лъча, които да му подсладят деня и да го накарат да разцъфти? Нека предадем тази слънчева енергия на любимите си хора.

Чрез комплиментите изразяваме уважение и признателност

Какво бихме били без всички онези любими хора около нас, които ден след ден обогатяват живота ни? Нерядко обаче приемаме подкрепата от приятели, семейство и колеги за даденост. Ако я възприемаме по-осъзнато и по-често изричаме ласкателства, които идват от сърцето ни, ние също ще спечелим, защото ще си дадем сметка за колко много неща в живота можем да сме благодарни. При това обикновено става дума не за големи, а за многобройните дребни неща от всекидневния живот. Едно простичко „Благодаря ти, че днес се погрижи за покупките!“ означава също: „Благодаря, виждам колко си зает, затова съм ти признателна, че днес напазарува вместо мен.“ Ето защо всеки човек отдава значение на комплиментите.

Защо ни е трудно да се справяме с комплиментите?

Според германския експерт по съвременни форми на общуване и реторика Александра Зиверс повечето хора са възпитани да бъдат сдържани и скромни и да не изразяват чувствата си. Но никога не е късно да научим нещо ново особено когато става дума за нашето щастие и за щастието на близките ни. За тази цел е нужно всеки ден да работим върху себе си. Защото трябва да се научим не само да правим, а и да приемаме комплименти. Последното също е проблем за мнозина. Един добронамерен коментар във връзка с ефектна дреха или нова придобивка за дома, както и за това, че днес изглеждаме чудесно, често ни кара да се смущаваме. И ние бързаме да омаловажим красивия си пуловер, новата мебел или самите нас, само и само да не бъдем в центъра на вниманието. Вместо това би трябвало да отвърнем с висок глас: „Благодаря, колко любезно от твоя страна!“