Представете си, че получавате тест с 20 прости математически задачи. Имате 5 минути, за да решите колкото можете повече. Колкото по-добре се справите, толкова повече ще ви платят. Когато времето изтече, вие сте инструктирани да пуснете листа в шредер за унищожаване на документи. Но бланките не се унищожават в действителност.
Вместо това учените от университета „Дюк” които провеждат този експеримент, запазват теста. Така че по-късно, когато съобщавате как сте се справили, могат да проверят дали лъжете.
И ако сте като повечето хора, най-вероятно вероятно сте послъгали поне малко.
Това е така, защото „лукавството и нечестността са част от това, което ни прави човеци”, както гласи заглавието на статията на National Geographic, от която научаваме за горния експеримент.
Авторът Юдхиджит Бхатачарджи изследва психологията, невронауките и изкуството на измамата в книгата си Why We Lie: The Science Behind Our Deceptive Ways.
Изследователите смятат, че почти веднага след като хората проговорят, започват да изкривяват истината.
„Способността да се манипулират другите, без да се използва физическа сила, вероятно е дала предимство в конкуренцията за ресурси и партньори, така както са еволюирали измамните стратегии в животинското царство, например маскировката”, пише Бхатачарджи.
В наши дни има вероятно четири основни причини да лъжем. Правим го, за да се изтъкнем или да се защитим. Правим го, за да въздействаме върху другите, за да бъдем по-мили или по-жестоки. А има и ситуации, които са необясними, дори и за нас.
