Защо лукавството и мошеничеството са част от човешката природа

08 август 2019 г., 21:22
1518

Всички израстваме като лъжци. Снимка: Shutterstock

Представете си, че получавате тест с 20 прости математически задачи. Имате 5 минути, за да решите колкото можете повече. Колкото по-добре се справите, толкова повече ще ви платят. Когато времето изтече, вие сте инструктирани да пуснете листа в шредер за унищожаване на документи. Но бланките не се унищожават в действителност.

Вместо това учените от университета „Дюк” които провеждат този експеримент, запазват теста. Така че по-късно, когато съобщавате как сте се справили, могат да проверят дали лъжете.

И ако сте като повечето хора, най-вероятно вероятно сте послъгали поне малко.

Това е така, защото „лукавството и нечестността са част от това, което ни прави човеци”, както гласи заглавието на статията на National Geographic, от която научаваме за горния експеримент.

Авторът Юдхиджит Бхатачарджи изследва психологията, невронауките и изкуството на измамата в книгата си Why We Lie: The Science Behind Our Deceptive Ways.
Изследователите смятат, че почти веднага след като хората проговорят, започват да изкривяват истината.

„Способността да се манипулират другите, без да се използва физическа сила, вероятно е дала предимство в конкуренцията за ресурси и партньори, така както са еволюирали измамните стратегии в животинското царство, например маскировката”, пише Бхатачарджи.

В наши дни има вероятно четири основни причини да лъжем. Правим го, за да се изтъкнем или да се защитим. Правим го, за да въздействаме върху другите, за да бъдем по-мили или по-жестоки. А има и ситуации, които са необясними, дори и за нас.

Най-малките деца е най-малко вероятно да лъжат, вероятно защото все още се учат как да го правят. В един експеримент на учени от Университета на Торонто малки деца трябва да познаят каква е скритата играчка.

Експериментаторът винаги напуска стаята, за да говори по телефона – което, разбира се, е лъжа –  казва на детето да не поглежда.
„Повечето деца не могат да устоят на изкушението”, пише Бхатачарджи, но как реагират след това зависи от възрастта.

Най-малките обикновено признават, че са погледнали, докато около 80% от осемгодишните твърдят, че не са. Те също така постепенно стават по-добри в прикриването на поведението си. Малките деца, които са излъгали, обикновено дават правилния отговор за играчката, докато по-възрастните преднамерено предлагат грешен отговор.

Изследванията на възрастни показват, че мозъкът продължава става по-добър в лъженето с течение на времето.
Като се има предвид, че всички израстваме като лъжци, е наистина невероятно колко сме доверчиви. Но в това също има еволюционно предимство, казва Бхатачарджи: „Без подразбиращото се доверие, което имаме в човешкото общуване, ще бъдем парализирани като индивиди и ще спрем да имаме социални взаимоотношения.“
 

Ключови думи:
Коментари