Много е удобно да имате послушно дете, което изпълнява вашите нареждания, само като го стрелнете с поглед.
Ако обаче това не се получи от раз, в ход влиза принудата.
Или други добре познати родителски маши – наказания и заплахи.
Дали това е най-разумният подход?
С какво е опасна принудата
Да принуждаваме детето да прави едно или друго, да го заставяме, заплашваме, означава, че фактически го лишим от възможността да постъпи според волята си.
В началото това провокира у него изразена негативна реакция и съпротива.
А а по-късно недоволството се проявява все по-рядко.
Родителите се успокояват: „Най-накрая все пак е разбрал какво се очаква от него!“
Трябва ли да принуждаваме детето да бъде „удобно“.
Да расте покорно?
Дали в бъдеще то ще бъде „удобно“ за самото себе си?
Естествено – не!
Дете, което често е било принуждавано насила да върши едно или друго, безпрекословно да следва волята на мама и татко, е много вероятно да израсне инертно, безразлично и манипулативно.
Родителите му непрекъснато ще се оплакват, че нищо не му е интересно.
Е, как да му е интересно, ако непрекъснато го принуждават да прави нещо друго.
Липса на желание
Това е една от последиците на принудата.
Много опити уж да го насърчим, убиват инициативата му. Често произнасяме фрази по инерция като например: „Ти отново оплеска нещата! Не го правиш както аз казах!“ , без да си даваме сметка за негативните последици за формиране на личността на детето.
Защото в думите има и подценяване и принуда.
Така желанието на детето за каквото и да е, просто секва.
Защото знае, че неговите желания нямат никакво значение.
Принудата формира у детето психологията на „винтче“ , като го лишава от индивидуалност.
То няма своя позиция и мнение.
И ще прави това, което възрастните са „въвели“ и програмата, а по-късно в живота – това, което наредят началниците или мъжът/жената.
Търсете причината
Когато за пореден път искате да принудите детето да направи какво и да е, спрете и си помислете.
Защо искате то да направи това?
Причината вероятно ще е, че на вас ще ви е по-удобно.
За вас и по-удобно детето да заспи бързо, да не се маца в калта или да направи домашните си бързичко.
Това е за ваше удобство, не за детето.
Поинтересувайте се, какво е важно за него.
Често ни се струва, че заниманията на детето нямат особен смисъл – то просто така се рови в пясъчника, просто си губи времето, бъркайки с лъжица в супата вече час, просто така не заспива и иска още една приказка преди сън.
За детето обаче нещата не стоят точно така.
То има обективни причини да прави и да иска всичко това. Когато разберете тези причини, ще ви е по-лесно да преминете от принуда към убеждение.
Продължава на страницата на Новите родители
