Загадката на „огледалните неврони”

15 май 2019 г., 08:22
2149

Shutterstock 

През 1996 г. в невробиологична лаборатория към университета на Парма – Италия, изследователи случайно наблюдават любопитно явление. Опитните животни, с които работят, са маймуни, чиято биоелектрична мозъчна активност се следи. На маса в лабораторията има съд с плодове.

Един от изследователите посяга към плодовете и в този момент в мозъчната активност на маймуните се появяват  същите модели, които по-рано били регистрирани при подобни движения на самата маймуна.

Това явление, описано за първи път от невробиолога Джакомо Ризолати през 2004 г., е наречено „огледални неврони”.

Изследванията върху тях се обогатяват по-късно от неврофизиолозите Майкъл Арбиб от Университета на Южна Калифорния Кристиян Кайсерс от Холандия. Оформя се общото становище, че огледалните неврони отразяват пренос на някаква мозъчна дейност, която се основава на сетивно възприятие за движение. Има огледално възприятие, която чрез съответната невронна активност отразява чуждите движения като свои, без да осъществява самите движения.

Установява се, че „огледалните неврони” са разпръснати в префронталната кора – премоторната зона, която отговаря за движенията, и в области, свързани с езиковите функции и с пространствените възприятия. Те се намират и в центровете за болка, за емоционална емпатия и в островната кора (insula), т.е. в области, свързани със способността ни да разбираме чуждите емоции, намерения и словесни изрази. Те се активират, когато ние имитираме или само наблюдаваме някакво действие, било то усмивка, прозявка или страдание.

Тълкуването на това явление е свързано с голямото значение на имитацията като основна форма на учене извън бавния и болезнен процес проба-грешка.  Те имат роля и за придобиването на основни умения за общуване, които имитацията улеснява.

При човека огледалните неврони не са изучени директно, а са наблюдавани само мозъчните области, които се активират. През 2005 г. Джакомо Ризолати, който работи с международен екип учени, установява, че огледалните неврони се активират не само при извършване и наблюдаване на движения, но и при слушане на текст, който ги описва.

Известният невробиолог Рамачадран твърди, че огледалните неврони са за психологията това, което е за биологията откритието на структурата на ДНК, създавайки уникална рамка за обяснение на някои ментални умения, които досега са били мистериозни и недостъпни за експериментално изследване. Бъдещето предстои да разкрие скритите още тайни на огледалните неврони.

По материали от сп. "Ум и душа"

Ключови думи:
Коментари