Може би това е сред най-новите стари професии, така да се каже.
Машинопистки има до 90-те години на миналия век, когато работата им окончателно е заменена от компютрите и модерните технологии. Те работят почти във всяко дружество или всяка организация. Тяхната работа се състои в това да преписват десетки листове.
Писането на машина не е никак лесно – освен, че се изисква много по-голяма сила, отколкото тази, с която натискате клавишите на клавиатурата, също така издава и голям шум. Доста е неприятно да ви събудят в 7 от звука на пишеща машина.
Машинопистките е трябвало много да внимават какъв текст набират, защото грешките са се поправяли изключително трудно.
Не е случайно, че Бети Греъм измисля коректора. Мечтаела да стане художничка, но вместо това обаче се оказала самотна майка с финансови затруднения. За да прехранва себе си и сина си, тя започнала работа като секретарка в банка, но не й вървяло особено и допускала доста грешки, когато пишела на пишеща машина.
Тя обаче не искала да се откаже о мечтата си и в свободното си време рисувала с темперни бои върху стъклени бутилки, които продавала, за да припечелва нещо допълнително. Така един ден, докато пред нея стоял поредният сгрешен документ, който очаквал да бъде поправен бавно и трудно, Бет си дала сметка, че художниците поправят грешките си, като нанасят нов слой боя. Тази мисъл се оказала революционна. На другата сутрин взела малко със себе си на работа малко бяла темперна боя и я нанесла върху сгрешения документ – за нейна огромна радост се получило. Малко след това с помощта на учителя по химия на сина си Бет забъркала в кухнята на скромната си къща бял разтвор, с който да заличава печатните грешки. Ето оттук води началото си коректорът.
