Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино: 33 велики мисли на Ерих Мария Ремарк
Ерих Мария Ремарк ще остане в историята като един от най-известните автори на антивоенни романи. Той е чувствителен и деликатен познавач на човешката душа. И като такъв, ни завеща множество велики мисли, посветени на любовта, живота и човешката природа.
Да си припомним някои от тях.
***
В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.
Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум.
Скромността и верността към дълга са възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
Само болниците показват какво е войната.
Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
Смел е само оня, който познава и страха.
Всяка любов иска да бъде вечна. В това е и вечното й страдание.
Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.
Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.
Принципите понякога трябва да се нарушават. Иначе не ти доставят радост.
В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.
Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.
Единствено този, който не веднъж е бил сам, познава щастието да бъде с любим човек.
Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.
Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.
Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно - тогава човек става лекомислен.
Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия. Това е възможно само с помощта на друга жена.
Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.