Ерих Мария Ремарк ще остане в историята като един от най-известните автори на антивоенни романи. Той е чувствителен и деликатен познавач на човешката душа. И като такъв, ни завеща множество велики мисли, посветени на любовта, живота и човешката природа.

Да си припомним някои от тях.

***

В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.

Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.

Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.

Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.

Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.

Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум.

Скромността и верността към дълга са възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.

Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.

Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.

Само болниците показват какво е войната.

Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.

Смел е само оня, който познава и страха.

Всяка любов иска да бъде вечна. В това е и вечното й страдание.

Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.

Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.

Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.

Принципите понякога трябва да се нарушават. Иначе не ти доставят радост.

В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.

Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.

Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.

Единствено този, който не веднъж е бил сам, познава щастието да бъде с любим човек.

Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.

Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.

Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.

Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно - тогава човек става лекомислен.

Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия. Това е възможно само с помощта на друга жена.

Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.