Рабия, прочутата суфи мистичка, минавала всеки ден по една и съща улица, на път към пазара, защото тъкмо там ходела всеки ден, за да проповядва на висок глас истината, която е постигнала. И всеки ден наблюдавала мистика Хасан, не по-малко прочут, който седял пред вратата на джамията и се молел  на Бога: „Боже отвори вратата! Моля те, отвори вратата! Пусни ме да вляза!“

Този ден обаче Рабия не можела да го понесе. Хасан плачел, сълзи се леели от очите му и той крещял отново и отново: „Отвори вратата! Пусни ме! Защо не чуваш? Защо не чуваш молитвите ми?“ Всеки предишен ден Рабия се смеела, когато чувала Хасан и неговите молби, но този път нямало как да го подмине. Той плачел… с горещи сълзи, сякаш сърцето му се изливало през очите.

Рабия отишла при Хасан, разтърсила го му рекла: „Спри с тези глупости! Вратата е отворена –ти всъщност си вътре!“ Хасан погледнал Рабия, и този миг станал миг на откровение. Гледайки в очите на Рабия, Хасан се поклонил, докоснал нозете ѝ и казал: „Дойде навреме; иначе щях да се погубя! От години правя това – къде беше по-рано? Знам, че минаваш по тази улица всеки ден. Сигурно си ме виждала да плача и да се моля.“

Рабия отвърнала: „Да. Но истината може да се каже само в определен момент, в определено пространство, в определени условия. Чаках точния, узрял момент. Днес той беше дошъл, затова дойдох при теб. Ако ти бях казала вчера, щеше да се подразниш, можеше дори да се ядосаш. Щеше да се възпротивиш, можеше да ми кажеш „Прекъсна молитвата ми! – А не е правилно да се прекъсва ничия молитва.“ Дори царят няма право да прекъсва молитвата на просяка. Дори ако престъпник, убиец, се моли в мохамеданските страни, полицията трябва да изчака, докато приключи молитвата си, и тогава да го залови.

„Исках да ти кажа това: Хасан, не бъди глупак, вратата е отворена. Ти всъщност си вътре! – но трябаше да изчакам правилния момент.