Въпросите, които Оксфордският университет задава на кандидат-студентите

12 май 2019 г., 10:12
13325

FenlioQ / Shutterstock

Оксфордският университет представи публично част от въпросите, които се задават на интервюта за прием в него на 17-годишните кандидат-студенти.

Въпросите на учебната институция с 928-годишна история нямат универсален и конкретен правилен отговор. Те са наричани „невъзможни за отговаряне“ от външни наблюдатели и целят „буквално да накарат тийнейджърите да мислят“ и да изпитат реакциите на младежите към нови идеи, които нахлуват в ума им, посочва в. „Дейли Мейл“, цитиран от Мениджър Нюз.

Така например кандидат-историците са питани „Колко от миналото можем да преброим?“.

На момичетата и момчетата, желаещи да учат специалност „Биология“, се задава въпросът „Защо някои видове природна среда имат по-голямо биоразнообразие от други?“.

Връстниците им, които са се насочили към „Експериментална психология“, са питани „Защо според вас експеримент показва, че хората, които говорят уелски език, се справят по-зле в запаметяването на числа, в сравнение с хората, които говорят английски език?“.

На желаещите да учат „История на изкуството“ пък е показвана реплика на платно с въпроса „Разпознавате ли тази картина?“. Картината е „Вечерното сияние на Египет“ (1861 г.) на художника Уилям Холман Хънт.

Д-р Самина Кан – ръководител на кандидат-студентската кампания в „Оксфорд“ обяснява, че  въпросите действително на пръв поглед може да се сторят  трудни, абсурдни или объркващи за някои млади хора, но целта им е да провокират академичен разговор с комисията, подобен на тези от семинарите, в които ще участват всяка седмица, ако бъдат приети. Идеята е не да хванат учениците, че не знаят, а да ги видят как разсъждават на базата на събраните до момента в ума им знания и най-вече да проверят реакциите им към новите концепции.

В случая с въпроса към кандидат-историците, те могат да посочат историческите доказателства за цивилизации и местата и периодите, които знаем, че са определили световната история. Разговорът може да продължи с въпроса „Ако няма събрани данни и измервания за дадено нещо в историята, могат ли те да бъдат набавени? Или поне оценени? Ако да, как? В случай, че има такива данни, може ли да се разчита на тях? Достатъчни ли са? По какъв начин могат да бъдат историческите свидетелства подвеждащи, преднамерено или не?“.

За биоразнообразието младежите могат да отговорят, че има някои среди на живот като тропическите гори и рифовете, които са обединени от това, че в тях има повече животински и растителни видове, защото се намират в страните с топъл климат близо до екватора.

Ключът към въпроса за експеримента с хората, които говорят уелски, е че при тях числата се изговарят по-дълго, отколкото в английския. Оказва се, че аритметичната памет, която е краткосрочна, зависи от това колко лесно се произнасят понятията за числа - това е и едно от най-популярните научни обяснения защо децата от азиатските нации като Китай, Япония и Южна Корея напредват много по-бързо в аритметиката в сравнение с англоговорящите - имената на числата са в пъти по-кратки от тези в английския, особено на двуцифрените.  Математическият въпрос е логично да се появи в разговор с кандидат-студента след като му е представено експерименталното изследване по темата, обяснява Ник Янг от Университетския колеж по експериментална психология към „Оксфорд“. Никога не би бил зададен просто така, изведнъж. Идеята е младежите да асоциират краткотрайната памет с по-дългото произнасяне на думите.

В случая с картината, отговорът, който търсят интервюиращите е „Не, не знам коя е.“. Ако кандидат-студентът я познава от учебник, онлайн галерия или друго място, те ще му показват снимка на друга и друга картина, докато не стигнат до онази, за която той не познава. „Искаме кандидатите ни, много от които никога не са учили „История на изкуството“, да ни покажат как биха подходили към произведение, което никога не са виждали досега. Искаме да разберем какви въпроси биха си задали за него: от какво е изработено, какво се изобразява, какъв размер би могла да бъде картината, с каква цел е нарисувана? Как можем да се опитаме да разберем кога е била нарисувана и от кого?“, обясняват от университета.

Коментари