Между нашата маса и масата на Юлиан нямаше никакви дрязги. Другите маси си пиеха питието и гледаха.

Георги ми каза в мое присъствие, че нямам място за един юмрук да ми удари, а тя, онази, любовницата му, му каза, че ако е на негово място, не само ще те ударя, но направо така ще те ударя, че ще те пребия и на място ще те оставя, да не мръднеш повече… А аз мръднах към нея и я захлупих на земята… /Саморъчни показания/

Господин прокурор, госпожи и господа, братя и сестри на Република България, обръщам се към вас за всестранна помощ. Три семейства сме под един покрив. Синове и снахи. Буря и гръмотевици. Камъни и дърве… Ще хвърчат трупове като на Шипка. Чакам ви като Радецки! /Откъс от молба/

Не се признавам за виновен. Не съм искал да убия едър рогат дивеч. Както си стоях, нещо в храстите шавна, помислих си, че е таралеж и стрелях. Пък то се оказало елен!

Приятелят ми си караше в дясната половина на пътя, а прасето на ищеца изведнъж, в нарушение на Правилника, излезе напреко.

Осъдиха ме за дребно хулиганство, че съм пикаел пред Градския съвет. От къде да знам, че е градски съвет. Помислих, че е някоя друга обществена сграда.