Ако има място в България, където и GPS-ът говори с уважение, това е Враца. Тука комплиментите звучат като закани, заканите – като народно творчество, а една добре подбрана клетва може да ти развали не само деня, а и следващите три поколения. В Северозапада не си губят времето с излишни обяснения – две думи стигат, за да те поставят на място, а с три вече си част от местния фолклор. Затова стегайте нервите, настройте чувството си за хумор и не приемайте нищо лично. Отиваме у Враца, баце, дека и обидите са с авторски права! „Ша ти напраа зъбите като на сиромах оградата.“ – закана за саморазправа.
„Мачка у убущата да ти са изпика!“ – страховита северозападна клетва.
„Куче да връжеш, ша откине“ – използва се за кофти място, на което никой не би стоял.
„Баща му се бръсне у ръбо́ на къщата – он пари има̀л!“ – суров коментар за надувко-паралия.
„Тоа не мо’е да удуши глис’!“ – израз, характеризиращ некадърен човек.
„Т’ва да ти не е мандра за газиран цвик?“ – риторичен въпрос към нахален човек.
„Ш’та пра’а Мики Маус у глъвъта.“ – закана за бой.
„Подкаручна синджирлийка.“ – популярна порода кучета в Северозапада.
„Малеее, сестро, тва сичкото ‘се бозки ли са!?“ – възклицание към надарена жена.
„Oт таа водка не моа си стъпа на ръцетe.“ – пиянско прозрение.
„У глъвъта си като карбуратор!“ – обида към грозна жена.
„Ни езеро видех, ни лебеде бе’а пущиле!“ – възмущение от страна на зрител, който е ходил да гледа „Лебедово езеро“‘.
„Пълен си с акъл като магаре с пръдни!“ – възхищение към особено умен човек.
„Дживгар кюца барабинци на дирек“ – врабче кълве мравки върху стълб.
