Когато станах учител, поисках да имам шест свои деца. В училището обаче видях напълно сбъркана „система“ - начинът, по който се отнасяха с децата и по който се очакваше да учат, и на всичко отгоре един ужасен учител. Тогава преосмислих своето решение, разказва Антъни Картър – баща, дядо, преподавател-ветеран и автор на книги за възпитанието в scarymommy.com.
Бях на мнение, че работата на обучаващия е да обучава, независимо от поведението на родителите, на администраторите, на божиите забрани дори. Защото няма начин да обучаваш с рисков, трансформиращ подход, ако училището се приема несериозно от възрастните - те подриват всичко, което отдаденият учител се опитва да направи.
Всеки път, когато пиша за това, от което имат нужда децата, рискувам да бъда възпрян от „добронамерени“ родители. Преподавал съм в училища, в които родителите на учениците бяха отгледани с уменията на живелите през 70-те и 80-те – злополучни години, пълни с големи родителски грешки. Те биха могли да бъдат избегнати, ако към децата и техните потребности се отнасяха с търпение и интелигентност.
Велики, продуктивни, качествени родители не са създават ей така. Велики, продуктивни, смели и независими деца също не изскачат просто ей така от кутията. Моето виждане за реформата е промяна на начина, по които сме родители. Информираните родители могат да променят нещата, като трансформират родителството.
Но преди всичко, преди човек да стане родител, трябва да се справи с личните си демони. Според някои религиозни постулати са нужни 6 или повече месеца за обмисляне, преди да се вземе такова решение, защото то е цял живот.
Вярвам, че има принципи, които могат да променят начина, по който действаме като родители и които могат да бъдат изменяни с времето.
Спрете да мислете за децата като за собственост
Като родител е ваша отговорността да сте ментори, да водите и да обичате тези малки създания, а не да доминирате, манипулирате и да ги третирате като лична собственост, с която може да правите каквото си искате. Има ли някой, който се е чувствал велик, когато с него са се отнасяли като с обект? Не и естествено това води до сериозни проблеми.
