Не ви ли се струва понякога, че светът е едно твърде шумно, да не кажем кресливо място, където едва остава пространство за истински важните мисли?

Не се безпокойте, с вас съм. Както и много други тайно или явно недолюбващи показната общителност, гръмогласното себеизтъкване и онази досадна, фалшиво-жизнерадостна нотка в гласа на съседа по маса.

Има достатъчно причини да се гордеем с интровертните си черти и да ги отглеждаме в себе си. Защото последните проучвания сочат, че интровертите в крайна сметка се оказват сред най-влиятелните членове на нашето общество.

"Много сме!" – ми се иска да изкрещи цялото кралско войнство на интровертите, - "Силни сме!". И, противно на заявките на света, че нашият сой е отмиращ като динозаврите и никъде не се търси, вродените достойнства на интроверта могат да го изведат до самия връх. А това често става точно така.

Много от най-успелите и уважавани хора на света са започнали жизнения си път като унили от неразбиране, свити дечица, постоянно пренебрегвани заради по-шумните си приятелчета. Зарити в книгите, очилати (е, това не е задължително, а просто за ефект), зареяни във вътрешните си светове, несравнимо по-интересни от скучната реалност, израстват

Джоан Роулинг, Бил Гейтс, Гуинет Полтроу и английската кралица Елизабет II

(но нейната е лесна – нали е величество по рождение). Въпреки световната конспирация срещу интровертите, която сякаш заплашва да ни изтласка от всички сфери на действие – от работния до любовния фронт, и за нас има надежда – психолозите вярват в това, вярвам и аз.

Зачитали ли сте се напоследък в обяви за работа? Сигурно, криза е още. Ами то е направо обидно за нас – „отлични комуникационни способности, умение за работа в екип, откритост, брейнсторминг, бърза реакция в конфликтни ситуации”, пише дори в обявите за хигиенистки. Защо направо не си кажат „Търсим екстроверти”? Или да преминем към обявите за приятелство и любов: „С отлично чувство за хумор, общителен, весел, купонджия”... Нима вече никой не цени тихите, вглъбени и задълбочени хора?!

Тази екстроверт-мания всъщност е много нетипична за нашего брата, балканския човек, смята клиничният психолог и когнитивно-поведенчески терапевт Даниела Тодорова-Папанчева. Вековната традиция у нас винаги е поставяла на първо място

улегналите и немногословните като стожери на обществото

и достойни за уважение личности. Култът към енергичния, леко повърхностен, постоянно активен веселяк идва от Запада и едва ли не насилствено провокира към промяна желаещите да се адаптират към модерния, динамичен свят. И все пак има достатъчно причини да се гордеем с интровертните си черти и да ги отглеждаме в себе си. Защото последните проучвания сочат, че интровертите в крайна сметка се оказват сред най-влиятелните членове на нашето общество.

Близо 40 процента от директорите на фирми, както и повечето научни работници, писатели, дипломати и изобретатели показват силно интровертни качества, свидетелства и проучване на британския в. „Дейли Мейл”. Според най-новите изследвания на британски учени фронталният лоб на интровертите е по-добре кръвоснабден и по-активен, а това е гаранция за отлична памет, способност за задълбочени размишления, справяне със сложни проблеми и емоционална устойчивост.