4. Чувствам се виновна, когато на детето му е тъжно
Раздразнителността и стреса са вашите най-верни спътници, посветили сте се изцяло и безпрекословно на това детето да е добре, но това ваше внимание, съчувствие и загриженост обсебва. Не можете да разрешите всички проблеми, които то изпитва, не искате и да отгледате потиснат човек, затова опитайте се да разбирате настроенията и емоциите на детето си, показвайте му, че е така, но недейте винаги да се чувствате отговорни и виновни за тях.
То трябва да се научи да се справя само с негативните моменти; когато страда душевно, няма как да му помогнете, дори да си мислите, че го правите.
5. „Родителят е длъжен да предпази детето си от всякакви опасности“
Това е донякъде вярна, но и доста опасна теза. Стремежът да направите животът предсказуем е породен от мисълта, че светът е пълен с опасности и сте длъжни да предпазите своето хлапе от всички тях. Само че не става така – невъзможно е да предвидите всичко и помислете – посилно ли е на когото и да било да се тревожи всеки път, когато детето не му е пред очите?
Когато настоявате то винаги да играе под балкона, за да го виждате, когато държите да спазва строг режим без никакви отклонения и не го пускате да се социализира с връстниците си, не просто го изолирате от останалите, но го правите и зависимо от вас. А това не е никак добре – в един момент то ще се разбунтува.
Продължава на страницата на Новите родители
