8. Токсичните родители поставят своите чувства и разбирания на първо място

Да смяташ, че като родител твоите чувства и гледната ти точка са по-важни за семейството, е старо схващане, което не формира позитивно отношение. Независимо от факта, че носиш отговорност за всичко – от вечерята до плановете за семейната почивка, не можеш да не се съобразяваш с желанията на другите, дори това да са най-малките. Такива жертви, само за да задоволят егото ти, са ненужни и вредни.

9. Токсичните родители провалят целите на детето си

Случвало ли ви се е някой от родителите ви да е заинтригуван от вашата дейност дотолкова, че да се опитва да я копира или дори да се конкурира с вас? Ето един съвсем безобиден пример – детето строи кула с блокчета, идва баща му, сяда до него и започва да гради внушителен небостъргач. Може първоначално да ви се струва, че това са нормални действия на човек, на когото не му е все едно с какво се занимава детето му. Но често това пречи на малкия човек да постига поставените си цели. Подобно поведение подронва увереността на детето в собствените му възможности и усложнява по-нататъшния му живот.

10. Токсичните родители манипулират детето си със силата на парите и чувството за дълг

Всяко дете в някакъв момент е изпитвало чувство за вина към родителите си. Но токсичните родители подхранват това чувство, колкото може по-често. Вие пораствате, а те продължават да опитват да ви контролират: правят ви скъпи подаръци, очаквайки да им се реванширате. Ако не сте в състояние да го направите, се опитват да ви вменят чувство за вина: „Ние правим толкова много за теб, а ти… “. Адекватните родители разбират, че децата не са длъжни да се реваншират, защото подаръците са единствено тяхна инициатива.

11. Токсичните родители демонстративно отказват да говорят с децата си

Трудно е да се поддържа разговор, когато не си в настроение. Но да се изолираш от детето със стена от мълчание е разрушително за психиката му. Такова пасивно-агресивно поведение може да подрони отношенията помежду ви. Защото човекът, с когото не разговарят, често е принуден да се извинява или да се опита да „поправи“ ситуацията, дори да няма никаква вина за нея. „Ако сме твърде ядосани, за да разговаряме спокойно, можем да предупредим детето, че имаме нужда от малко време, за да се успокоим и да продължим разговора.“, казва Чавес.

12. Токсичните родители игнорират правото на лично пространство

В определени ситуации, когато става дума за безопасността на детето, тези граници могат да бъдат нарушени. Но не бива твърде често да отваряме „вратата“ към зоната на личен комфорт на другите. Иначе казано – нужно е да „почукаме“ в прекия и преносен смисъл на думата. В противен случай ще отгледаме човек, който няма да уважава чуждите граници.

13. Токсичните родители държат децата си отговорни за личното им щастие

„Ако някой от родителите ви губи много време, за да ви разказва от какво се е лишил заради вас и колко е нещастен от изборите, които е трябвало да прави, значи на ролята ви в живота му са били възлагани нереалистични надежди.“, твърди Холи Чавес. Децата не носят отговорност за родителското щастие. Те са само един от източниците му. Освен това не бива никога на бъдат принуждавани да се отказват от нещо, което ги радва. В противен случай, дори достигнали зрелост, няма да знаят, че щастието е в собствените им ръце.

Невъзможно е да изчистим живота си от токсичните хора, особено, ако са ни родители“, пише Чавес. - „Но можем да не допускаме същите грешки, когато възпитаваме собствените си деца.“