Защо не трябва да крещим на децата и как да се постараем да отгледаме от тях психологически здрави хора, разказва професорът по психология Джонис Уеб.

„Спри да плачеш и, моля те, най-накрая си обуй обувките, вече 10 минути ти се моля!“ – крещи баща на 6-годишния си син. И всеки път, когато той казва нещо подобно, някъде в душата му се появява безпокойство. В паметта му нахлуват милион подобни ситуации, когато тридесет години по-рано точно така е крещял баща му.

Съзнателно или не, но през годините си носим спомените за това как родителите ни са разговаряли с нас, когато сме били деца. Чуваме тези думи в главата си отново и отново, но никога не се обръщаме към някого по този начин.

Докато не станем родители. Защото се оказваме в ролята на нашите майка и татко, и в същото време усещаме чувствата на детето си. Това може да бъде доста болезнено, особено ако сме сериозни и действително искаме да станем добри родители.

„Хайде, приключвай вече!“

„Не бъди дете!“

„Престани да плачеш!“

„Върви си в стаята и остани там, докато не се успокоиш!“

„Я не ме разигравай!“

„Ти тъп ли си?!“

„Ама, че си прасе!“

Тези и подобни фрази изскачат от нас като стрели. Произнасяме ги автоматично, без да се замисляме откъде са се взели. Тук трябва да проявим разбирането, че по този начин ние просто игнорираме или принизяваме емоциите на детето си и повтаряме онова, което родителите ни са правили с нас. В крайна сметка не е лесно да осъзнаем важността на своите и чуждите чувства, ако родителите ни не са ни научили на това.

Съвременната психология ни учи на определени техники, които ние, родителите, можем да отреагираме на чувствата на нашите деца, като се постараем по възможност да не ги травмираме. Но, уви, много от нас не знаят тези техники. И вината не е наша.

За да разберете как трябва да говорите с детето си, следвайте тези 4 правила:

1. Спрете и издишайте

Вместо да осъждате поведението на детето, опитайте се да разберете как то се чувства в дадения момент и говорете за това.

2. Намерете причината

Помогнете на детето да разбере, че едно или друго чувство е възникнало заради конкретна причина, и му дайте да разбере, че това е важно за вас.

3. Съпреживявайте

Опитайте се да погледнете на ситуацията през очите на детето си и да усетите възникналите у него емоции. Това създава момент на единение с него, което е невероятно ценно за вашите отношения.

4. Научете детето да владее емоциите си

Помогнете на малкото да научи да управлява емоциите си. Установете граници, ако ситуацията го изисква.

За да видим как работи това, нека отново хвърлим поглед към 6-годишното момче и баща му. Таткото вече е готов да излезе от вкъщи. Но момченцето плаче, вместо да си обуе обувките. Въпреки че ще закъснеят за училище, бащата сяда до детето и пита: „Какво става, приятел? Защо си разстроен?“

Продължава на страницата на Новите родители