Всички сме чували израза „така и баба знае“. Нека си припомним и поучителната народна приказка, от която се е родил той – „Клин-чорба“.
Някакъв търговец обикалял селата да си продава стоката. Вечерта замръкнал в непознато село и се отбил в къщичката на една бабичка да пренощува. Поискал нещо за хапване.
— Бедна съм, синко, и в къщи няма нищо за ядене… — отвърнала бабата скъперница.
Търговецът усетил каква е работата, но нищо не казал. Взел едно менче, налял го с вода и го закачил над огъня.
— Защо слагаш да топлиш вода, синко? — попитала бабата любопитно.
— Ще варя клин-чорба — отвърнал търговецът.
— Бре, че как се прави клин-чорба? Що е това чудо?
— Дай един клин, а аз ще те науча как да я вариш.
Бабата донесла клин от старите подкови на магарето, търговецът го пуснал в менчето и казал:
— Дай сега, бабо, малко ориз!
На бабичката много и се искало да научи как се вари клин-чорба, затова донесла ориз, после донесла лук, а накрая и едно яйце. Дала ги на търговеца, като си мислела: „Нека се науча как се вари клин-чорба, тогава вече няма да си харча парите да купувам едно-друго, а ще си ям все клин-чорбица!“.
В това време търговецът опитал чорбата с лъжицата и казал:
— Бабо, я донеси малко масълце!
Бабата донесла и масълце. След малко търговецът пак поискал:
— Я, бабо, донеси още едно яйце! Бабичката донесла и второ яйце.
Когато чорбата се сварила добре, търговецът извадил клина от менчето, изхвърлил го и седнал да яде.
Бабата го гледала, гледала, па накрая рекла намусена:
— Че така и баба знае клин-чорба да вари!
— Ами като знаеш, тогава защо не свари? — засмял се търговецът и продължил да сърба от вкусната чорбица.
