Станиислав Лем е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът „Соларис“, издаден през 1961, който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател-фантаст в света.
Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката натура и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури.
В негова чест, нека си припомним едни от най-хубавите му мисли:
Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя.
Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран.
Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано, като оръжие.
Бъдещето винаги изглежда по иначе, отколкото можем да си го представим.
Глупостта е движещата сила на историята.
Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.
За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.
Колкото е по-пълно унищожението, толкова по-секретно се охранява.
Масовата култура е обезболяващо средство — аналгетик, а не наркотик.
Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не знание основано на опита. Разбира се, тя намалява «болезнеността от битието» за индивидите, а мимоходом увеличава сбора от нещастия, измъчващи всеки, именно поради своята безпомощност и бездействие спрямо масовите проблеми. Така че не трябва да я защитаваме, като полезно средство дори и от прагматична гледна точка, защото това средство е лошо и безпомощно пред проблемите на човечеството.
Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.
Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.
Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.
Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.
