Има такова понятие като автосинхронизация. Накратко: ако в дадена общност 5% процента от нея извършват едновременно определено действи, останалите, дори и да са болшинство, започват да го повтарят. Теория, която можем още да наречем ДОТУ - Достатъчно обща теория на управление, пише Мениджър Нюз.

Виждаме непрекъснато доказателства, че не е само теория. Да речем, пасе си кротко табун коне и изведнъж, нещо подплашва 5% от тях. Те се втурват в бяг, а моментално след тях хукват и останалите.

Същата особеност се проявява и при хората. Наскоро английски учени проведоха любопитен експеримент: събраха доброволци в просторна зала и ги поканиха да се движат из нея както намерят за добре. Само на 5% от тях обаче дали специални инструкции как точно да се движат и кога. Не след дълго всички останали следвали и копирали движението на малцинството. Така било доказано експериментално, че когато 5% от хората се насочват нанякъде с определена цел, те могат да заставят цялото множество да поеме в тяхното направление.

Между другото, всеки може да направи за себе си такъв експеримент. Достатъчно е да отидете на концерт с няколко приятели и да започнете да аплодирате заедно в даден момент - вече знаете какво следва, цялата зала ще се присъедини към вас.

Няколко полезни практически извода от това: оптималнита бройка за изграждане на екип е 20 души. 20 души / 100% *, 5% = 1 - тази единица е лидерът. Увеличаването на броя на хората в групата автоматично повишава риска от загуба на управления. Например, ако в една учебна аудитория има 30-40 души, за един преподавател ще бъде изключително трудно да задава тон на занятието и постоянно да задържа вниманието на всички. Разбира се, законът на 5-те процента не бива да се абсолютизира. Важно е да се има предвид, че задвижването на процесите на самосинхронизация е твърде вероятно само тогава, когато хората са в състояние на неосъзнатост на своите действия, цели и причини. Не че не е често срещано явление, напротив и дори много често се злоупотребява с него за користни цели. 5% провокатори например са достатъчни да превърнат мирен митинг в масови безредици. Нататък, с примерите, можете да продължите и сами.

Източник: Psychology Today