В главите ни предположенията изглеждат като факти, като напълно достоверна информация, сякаш вече е потвърдена от няколко източника. Да, ама не. Не можем да знаем точно какво мисли или чувства човекът отсреща. Не можем да се поставим на негово място. Всъщност предположенията са обратното на информация. Те са невярна, неточна и липсваща информация. Предположенията могат да бъдат нещо много вредно, защото мозъкът ни заблуждават, че това е самата истина.
Ако някой приятел отмени срещата в последния момент, вие започвате да предполагате, че явно не сте толкова важен за него, щом го прави. Започвате да се самонавивате и това води до някоя дума накриво, чувство на огорчение и дори гняв. А всъщност причината вероятно няма нищо общо с това предположение.
Предположенията са вредни, защото мозъкът ни започва да реагира автоматично на тази версия, която му предлагаме. Задълбаваме и правим още грешни предположения. След това можем дори да се затворим в себе си, да прекъснем връзката си с някого, изобщо да постъпим съвсем неправилно заради съвсем грешни предположения.
Затова трябва да се опитаме да бъдем по-емоционално зрели. Преди да реагираме, нека си зададем въпроса дали всъщност знаем всички факти и обстоятелства около дадена ситуация. И непременно помислете какъв процент от историята е факт и какъв процент е добавена информация от вас самите на базата на предположения.
Тази тактика може да ни спести доста главоболия и големи разочарования.
Цветелина Велчева
