Когато ми попадна тази картинка, си помислих, че не може да се намери по-нагледна илюстрация за съществуването на съвършено различни гледни точки за един и същи предмет.
Съвсем неотдавна ми хрумна, че тази картинка илюстрира и още една трета гледна точка за нещата. Поглед, в дадения случай, оптимистичен и несвързан с другите два.
Въпреки тази несвързаност носи ново качество – разбиране за относителността на всеки от предните и в същото време - единство на предмета на разногласие. Освен това, правейки първата крачка, вече е по-лесно да се допусне и следващата, предполагайки, например, съществуването на гледна точка от някакъв, недостъпен за нашето разбиране и възприятия, ъгъл, откриващ съвсем друга проекция на същия предмет или възглед на наблюдаващия тази картинка, и наблюдаващия на наблюдаващия и така до безкрайност.
В живота всичко е построено по аналогичен начин.
Когато в даден момент от своето развитие придобием способността да се издигнем над личните си, единствени възгледи за нещата и видим макар и още един, и което е по-важно, престанем да смятаме своя за правилен, а другия – не, и допуснем неговата равновероятност, и още повече, равноправност с нашия, светът ще се промени драстично.
Той престава да се дели на „дясно“ и „ляво“, на правилен и неправилен, на черен и бял, на свой и чужд, правоверен и неверен, въобще на вярващи в нещо и не вярващи в нищо. Той престава да се дели въобще.
Това не означава, че светът престава да бъде ду-ален. Той, видимо, така е устроен с цел опознаване, доколкото сравнението е единственият начин, с който ние можем нещичко да опознаем в този свят (напълно допускам, че може да има свят и с недуален начин на опознаване). Но той престава да бъде антагонистичен. Полюсите, във вашите очи, престават да спорят помежду си, отстоявайки своето, и само своето право на съществуване. Те стават единни и неразделни, едновременно допускайки „три-алност“, „четири-алност“, и въобще „много-алност“.
Това, от една страна, значително опростява живота, усложнявайки го от друга (което е напълно в духа на господстващата дуалност в света).
От една страна, ние преставаме да се борим с вятърни мелници, разбирайки, че те имат същото право на съществуване, както и ние самите, и това ни спестява огромно количество енергия за същото това познание, радост и за нас самите.
От друга страна, светът губи своята еднозначност и определеност, с които винаги е по-просто да се живее. Правилата стават все по-нестабилни, и изискват не безпрекословно подчинение, както по-рано, а по-скоро осмисляне, което си е работа. И то не винаги лека.
Но затова пък светът придобива нов цвят и мирис и безкрайните им нюанси. Той доста по-добре ни разкрива красотата си и съвършенството си във всички свои привидни противоположности и в цялото свое многообразие. А това ни дава доста повече поводи за радост и удоволствие, към което ние всички в крайна сметка се стремим.
Ян Лисаков
