Дружинката наброяваше точно двадесет души – осемнадесет ловци, председател и водач. Членуващите в нея правеха впечатление на заможни хора, които нямат проблеми от финансово естество и властта далеч не им е чужда: сред тях имаше банков директор, собственик на голям футболен отбор, генерал от запаса, медиен магнат, шеф на полицейско управление, приватизирал през прехода предприятия бизнесмен, известен боксьор, мастит хотелиер, представител на сенчеста групировка, все хора от силните на деня. Председател на дружинката беше депутат, внук на самия Кубадински. Камуфлажите им бяха чисти, нови, оръжията – излъскани и скъпи. Арсеналът им включваше ловни калашници, ремингтъни, лък, арбалет, златен Desert Eagle, карабина Omen Watchman, а депутатът бе похарчил 16 000 долара за едно чудо на оръжейната техника, зовящо се TrackingPoint Precision-Guided Bolt-Action .338 TP, което на практика стреляше само без да пропуска благодарение на електрониката си и трепеше жива мишена от разстояние над километър.
Единствен водачът им не се връзваше изобщо с дружинката – нито като визия, нито като облекло. Беше мъж на видима възраст 35-40 г, смугъл, със загоряла кожа и къса черна коса, зализана назад с брилянтин. Имаше катинарче и пушеше тънка пурета с черешов аромат. Дрехите му бяха направо абсурдни за човек в планината, в гората, сред ловци – носеше прилепнал червен потник и върху него черен кожен елек, а надолу: официален черен панталон и скъпи италиански обувки. И никакви оръжия.
- Атанасе, наближаваме ли вече? – навъсено се обади председателят.
- Търпение, г-н Кубадински, търпение – подсмихна се водачът. – Още малко, почти стигнахме.
- Ха, дано. Че ти вдън горите тилилейски ни закара.
Ловците го следваха и мрънкаха под нос, някои стиснали зъби. Банкерът не издържа и изсъска:
- Куп пари ти наринахме, а не чухме нищо конкретно. Дано да си заслужава...
- Платихте ми точно 12 654 лв, колкото бях поискал – прекъсна го Атанас. – Нищо работа за богаташи като вас: разделено поравно на 19-имата ви, сте ми дали пари точно колкото да си купите едно магаре. Пък и вече сме на мястото.
Магаре ли? Защо пък точно магаре? Преди да успеят да осмислят казаното, гората внезапно свърши.
Дружинката се бе озовала на неголяма площадка, в средата на която имаше огромна яма, изглеждаща като вход към пещера. Наоколо не растеше нищо – нито трева, нито храсти, за дървета да не говорим. Просто изпечена, суха скала. Ловците предпазливо се доближиха до края на възвишението и погледнаха надолу: пропаст, която изглеждаше бездънна.
Пръв се осъзна генералът от запаса – бяха в капан: зад гърба им бездната, а единственият път обратно минаваше броени метри назад, заобикаляйки ямата отляво или отдясно. Ямата, до която стоеше и пушеше Атанас, който се подсмихваше подигравателно на всичките.
- Какво става тук, водачо! – отсечено запита военният и насочи калашника си към него. – Отговаряй!
Атанас не изглеждаше впечатлен.
- А, нищо. Вие дойдохте тук, за да ловувате дивеч, за какъвто не сте и чували досега. Аз просто изпълних обещанието си. Пригответе се, господа!
След тези думи водачът хвърли угарката в дупката. Нейде отдолу в планинските недра се чу боботене и от ямата внезапно изригна неколкометров пламък, напомнящ горящ газ. Ловците трепереха, насочили оръжия ту насам, ту натам, някои към водача.
- Няма... такъв... дивеч! – изхили се просташки последният.
След тези думи сякаш самият ад се отприщи от ямата. Като взрив от нея изскочиха няколко чудовища и се спуснаха към сащисаните авджии, които започнаха да стрелят, надавайки викове. Огромни зверове, които силно напомняха представители на земната фауна, ала много по-страховити. Водачът им завика, като цирково конферансие:
- А сега за вас, благородни господа, единствено и неповторимо изживяване! Чудесен дивеч, отговарящ на най-високите ви изисквания директно от дълбините на Пъкъла! Стреляйте, стреляйте – по-бързо, по-точно! Без да ми пищите, иначе плячката ще сте вие! Това, дето галопира насреща ви не са чифт телета, а двойка огнеоки вълци! Могъщи, страховити, с дебела черна козина и очи, приютили пламъците на геената! А това, можете ли да познаете какво е? Не е бивол, нито носорог – това е адски глиган! Давай, стреляй... Отдръпни се от тялото да не те помете в пропастта! Ей, депутатчето улучи червен варан, не може да бъде, браво! Няма как да се насладите на трофеите си, господа – броени секунди след смъртта им чудовищата от Ада се разпадат на пепел и искри, но ви гарантирам, че ако оцелеете, ще помните този лов до края на дните си! Нали това искахте, нали за това платихте тези умопомрачителни според вас суми? Охооо, ято кървави орли – работа само за вас! Тези пернати живеят на групи, подобни на лъвските прайдове – един мъжкар и четири-пет женски. Давай, гърми, още!
От ловната дружинка не бяха оцелели и половината, а другата половина вече изпитваше сериозна криза с патроните. Но нападението не свършваше. От дупката се измъкна космато изчадие с големината на грамаден камион, чийто рев разтърси всемира.
- За финал: това, което се клати към вас не е слон, а пъкълна мечка! И е много гладна!
След тези думи Атанас тръгна нехайно назад, оставяйки спътниците си на съдбата им. Чудовищата не го нападаха, напротив, заобикаляха го.
Миг преди звярът да ги връхлети и помете, депутатът успя да запита ужасен:
- Атанасе... Кой си ти всъщност?
Последното, което чу бе ехидният смях.
- Кой съм аз ли? Ами, размести буквите в името ми и ще разбереш! Хахахахаха!
Автор: Бранимир Събев
