Една вечер по пътя се срещнаха селянин и поет. И въпреки че поетът беше сдържан, а селянинът срамежлив, те се разговориха.
И селянинът каза: “Нека ти разправя една малка история. Една мишка влязла веднъж в капана, и докато се наслаждавала на парчето сирене, наблизо се появил котарак. Мишката се разтреперила, но разбрала, че е в безопасност, докато е в капана.
Котаракът й рекъл: “Яж! Това е последната ти вечеря в живота”.
“Да – отговорила мишката, – един живот имам аз, следователно и една смърт. Но какво да кажем за теб, приятелю? Казвали са ми, че котките имат девет живота. Не значи ли това, че ще умреш девет пъти?”
И селянинът погледна поета и рече: “Не е ли това странна история?”
Поетът не отговори нищо. И когато те се разделиха, той вървеше и си мислеше: “Наистина девет живота имаме ние, девет живота имаме. И ще умрем девет пъти, девет смърти ни чакат. Може би щеше да е по-добре да живеем само един живот, хванати в капан, – живота на селянина с малко сиренце за вечеря. И все пак не сме ли тъкмо ние роднини на лъвовете от пустинята?”
Халил Джубран
