Един конник, минавайки по пътя, видял как малка отровна змия влязла в разтворената уста на спящ на земята човек. Конникът разбрал, че ако не го събуди, то отровата вероятно ще убие нещастника. Пришпорвайки коня си, той за миг се оказал до спящия човек и започнал да го ръчка с камшика, докато човекът не скочил с опулени от ужас очи.

Преди да се опомни, конникът го погнал към дървото, където се търкаляли изгнили ябълки, и го накарал да яде от тях, после с ударите на камшика го подгонил към реката и го накарал да пие с големи глътки...

В това време човекът все се опитвал да се отскубне от своят мъчител.

- Какво съм ти направил, о жестоки човече!? Защо ме мъчиш така, защо издевателстваш над мене!? - стенел той, давейки се от глътките вода.

Но конникът бил неумолим. До късна вечер той изтезавал нещастника и най-накрая, в пълно изтощение, човекът паднал на земята и започнал да повръща.

Така заедно с водата и гнилите ябълки успял да повърне и змията. Тогава спасеният осъзнал каква опасност го заплашвала и започнал да благодари и да моли за прошка своят спасител, но му казал: - Ако веднага ми беше обяснил каква е работата, щях да приема лечението ти с голяма охота.

- Ако ти бях разказал в самото начало, ти или нямаше да ми повярваш, или щеше да се парализираш от страх, или щеше да избягаш; а може би щеше да заспиш, търсейки забвение - във всеки един от тези случаи нямаше да мога да ти помогна.

Понякога привидната жестокост на мъдрия е по-добра от „добротата” на глупеца.

(Суфи притча)