Някога в Китай живял един принц, който показвал своята доброта, като всяка година пускал гълъбите на свобода. Един път в годината плясък на крила огласял небето надлъж и нашир. Но веднъж, в този тържествен момент, принцът видял, че в окото на красивата му невяста блести сълза.
Разбира се, настоявал да узнае защо.
„Любими мой – казала тя тогава – гълъбите се освобождават, защото са били пленени; а са пленени, за да можеш ти да ги освобождаваш. Но в мрежите се чупят крила и вратове. Много гълъби умират.“
Като чул това, принцът заповядал никога повече да не улавят гълъби по неговите земи.
Всяка година те идвали свободно, с плясъка на хиляди крила, за да гукат спокойно на покрива на двореца.
