Един ден Настрадин Ходжа сложил разкошен тюрбан и отишъл в дворца, за да иска пари за бедните.
- Идваш да ме молиш за пари, а носиш на главата такова скъпо нещо. Колко струва този великолепен тюрбан? — попитал султанът.
- Подарък ми е от един много богат човек. А цената му, доколкото разбрах, е петстотин жълтици — отвърнал Настрадин Ходжа.
Везирът промърморил:
- Това е лъжа. Никой тюрбан не струва толкова много.
Настрадин Ходжа рекъл:
- Не съм дошъл тук само за да моля, дошъл съм и да търгувам. Знам, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици. А аз ще дам печалбата си на бедните и така ще увелича необходимото дарение.
Султанът се поласкал и му дал каквото поискал. На излизане Настрадин Ходжа казал на везира:
- Везирът може и да знае колко струва един тюрбан, но аз пък знам докъде се простира човешката суета.
