Притча за човешката суета

12 август 2019 г., 14:40
11987

Илюстрация: Eroshka / Shutterstock

Един ден Настрадин Ходжа сложил разкошен тюрбан и отишъл в дворца, за да иска пари за бедните.

- Идваш да ме молиш за пари, а носиш на главата такова скъпо нещо. Колко струва този великолепен тюрбан? — попитал султанът.

- Подарък ми е от един много богат човек. А цената му, доколкото разбрах, е петстотин жълтици — отвърнал Настрадин Ходжа.

Везирът промърморил:

- Това е лъжа. Никой тюрбан не струва толкова много.

Настрадин Ходжа рекъл:

- Не съм дошъл тук само за да моля, дошъл съм и да търгувам. Знам, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици. А аз ще дам печалбата си на бедните и така ще увелича необходимото дарение.

Султанът се поласкал и му дал каквото поискал. На излизане Настрадин Ходжа казал на везира:

- Везирът може и да знае колко струва един тюрбан, но аз пък знам докъде се простира човешката суета.

Ключови думи:
Коментари