Какво означава “пълноценни взаимоотношения”?

Най-общо казано, това са взаимоотношения, основани на ценности, общи виждания и представи и в резултат на това – общ път към удовлетворяващ и за двете страни начин на партниране.

Именно тук, в процеса на опознаване между хората, съществуват значими разминавания. Причините за това са много.

Ценностите не са общовалидна „конституция“. Направеното добро реално може да не се възприеме като такова от този, към когото е насочено. Любовта не е универсална догма – нещо, което се приема и преживява еднакво от всички. Нашата сензитивност, както и емоциите, които изпитваме към нас самите и към света, се формират на базата на множество фактори: културни специфики, семейни връзки, религия, социални норми и т.н.

Един от споменатите по-горе приноси за това кои сме ние, е семейството. Според някои виждания ние можем да излезем от семейството, в което сме се родили, но то остава в нас и ние го носим навсякъде със себе си. Ако там не сме получили нещо, което ни е било необходимо, ще го търсим, ще го заявяваме и ще го проектираме в бъдещите си взаимоотношения. Става дума за потребности и желания, както и за търсенето на варианти за тяхното удовлетворяване. Разликата между двете се изразява в следното: потребностите са универсални човешки ценности (всички хора ги имат), а желанията – отговор на въпроса „Как да удовлетворим съответната потребност?“.

Тази разлика може да бъде илюстрирана с човек, който си купува сладка газирана напитка. Зад желанието да я изпие стоят няколко потребности: иска да се освежи, нуждае се от повече енергия, липсва му допамин или дава израз на личната си воля. Това са универсални потребности, а напитката в случая е способ за тяхното задоволяване. За съжаление, има кандидат-партньори, които тръгват към своя избраник като към газирана напитка. Избират да получат от него/нея само допамин, без да се свързват с него емоционално (окситоцин).  Но ако при напитката има етикет, на който се съдържа информация за калории, мазнини, въглехидрати и нещата изглеждат някак по-ясни, то в човешките отношения подобна яснота липсва. При неизградения характер „етикетът“ лъже с добавена стойност, изкуствени подобрители и примамлива опаковка, например силиконова фасада, прикриваща нестабилни или липсващи основи.

В този случай първото, което човек може да направи, е да усети какво стои зад съответното желание. Балансът между личните потребности и потребностите на другия, както и умението да ги виждаме, има ключово значение за качеството на всяко едно от взаимоотношенията, в които участваме.

Лична осъзнатост

Ние търсим да повторим модела от детството си по най-различни начини, което в общия случай правим напълно несъзнавано. Причината за това е, че не се познаваме.

Има връзки, които са в ценността на родителското обгрижване (партньорът като родител). При тях хората се свързват не въз основа на стремежа си да постигнат цялостност, а на базата на лични фрустрации в миналото и желание за тяхното удовлетворяване тук и сега.

Ако единият партньор е воден от желанието да запълни свои липси и гледа на „половинката“ си като на патерица, става дума не за споделени, пълноценни взаимоотношения, а по-скоро за ресурсни такива. Изборът как да се свързваме с другите – на база фрустрации или на база споделеност – е наша отговорност.

В последните години няколко филма направиха силно впечатление в държавите, в които бяха излъчени, показвайки различни начини ДА НЕ ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ. Общото в тези филмови истории е идеята как можем да променим своя интимен партньор – заблуда, зад която, оказва се, стои връзкофобия, маскирана по всевъзможни начини.

Срещат се и случаи на потребност от агресия (както пасивна, така и активна) във взаимоотношенията. Тук нашата работа е да видим кога и как са възникнали, защото хората, които по някакъв начин са ни докоснали емоционално сега, са натиснали някакви наши „бутони“, формирани в нашето минало (и не можем да обвиняваме когото и да било, че ги натиска тук и сега).

Примерът, който ще дам в тази връзка, е от кризисен център за жени – жертви на домашно насилие. От разговорите с професионалистите, които работят там, става ясно, че над 90% от жените, които са на емоционална рехабилитация там, са имали подобен модел в рождените си семейства. Тоест на подсъзнателно ниво за тях е нормално да допускат агресия във взаимоотношенията. Логичното съждение тук е, че човек, който обича себе си, който знае, че е ценен, не би позволил подобно отношение не само към себе си, но и към когото и да било. А позволяващите да станат герои в агресивен филм имат различен поглед към любовта и без да съзнават, сами създават предразполагащи условия и допускат в личната си територия „режисьора“ на този филм.

Разбира се, в партньорските взаимоотношения може да се случи и обратната комбинация – той заявява, че желае да бъде приет, ценен, а тя – не. Фокусът на човек следва да бъде насочен към работата със себе си, към отработването на минали предизвикателства, което води до нов резултат постфактум. Но това е изпълнимо посредством активизиране на чувството за лична отговорност, а не в търсене на „виновните“ за неслучващото се в собствения ни живот (тоест посоката е от вътре навън). Когато човек е цялостен, привлича цялостни партньори. Само тогава.

„Аз съм си самодостатъчен/на“

Чувството на удовлетвореност от собствената личност е най-добрата изходна точка за свързване с другите. То е признак на израстване, показва познаване на себе си и е знак за стабилна самооценка. И съвсем не означава „не слушам никого“, „аз съм отшелник от света, мога всичко сам“. Става дума за самодостатъчността като превенция срещу капаните във взаимоотношенията и зависимостите от някого, „без когото не можем“.

Всички сме чували за Дон Жуан, на когото жените се възхищават, определяйки го като „чаровния любовник“. Алберт Камю нарича явлението донжуанизъм. Днес той е съвсем реален персонаж. Отстрани изглежда, че е голям любовник, защото има отношения с много жени, но в действителност той бяга – бяга от дълбока ангажираност, от себеразкриване, от емоционално обвързване.

Човек се променя, но не под заплахата от рестрикция, заради чувство за вина или като реакция на поставен ултиматум. Партньорът може да създаде условията, обстановката, в която другият да погледне по нов начин на дадена ситуация. Партньорът може да бъде катализатор на промяна, но не и налагащ промяна.

И тук идва и един удобен способ, който може да бъде полезен при диференцирането на невротизиращото от градивното, водещото до здравословно свързване в комуникацията между хората, а именно – даването на ефективна обратна връзка по адекватния начин.

Градивната обратна връзка включва няколко стъпки:

- Държим се предразполагащо, създаваме обстановка на сигурност и спокойствие.

- Споделяме как ние сме възприели конкретната ситуация, в която не сме се почувствали добре.

- Назоваваме емоцията, която сме изпитали.

- Посочваме друг вариант за удовлетворяване на общата потребност.

Предлагаме инструменти, които могат да помогнат на човека срещу нас, носещи знака на съпричастността. Провеждаме позитивен разговор, в който има двустранно уважение, споделена отговорност и зачитане на емоциите на другия.

До градивния вариант за даване на обратна връзка може да се достигне само ако човек формира асертивно поведение.

Нашата задача е да работим със себе си, да формираме нови умения, да се грижим за вътрешния си свят и така ще привличаме партньори, които се грижат за себе си.

За да разберем кой всъщност управлява нашия живот – самите ние или някой друг, трябва  да си отговорим на три ключови въпроса:-

- Какви ценности съм избрал/а?

- Какво очаквам от свързването със своя партньор (а не какво очаквам от него/нея)?

- Кое е това, което е в моя контрол, което аз мога да направя – каква позитивна идея мога да излъча към партньора, която да ни помогне заедно да направим нещо повече от това, което всеки от нас може да направи поотделно?

Няма как да живеем щастливо сами, извън любовта. Ако намерим такъв начин, то животът ни би се превърнал в просто оцеляване.

Автор: Атанас Нанков