Ново археологическо откритие на отдалечен шотландски остров разкрива най-северното досега доказателство за оренсбургската култура във Великобритания, което променя установените представи за ранното човешко заселване в региона.

Екип изследователи, ръководени от Университета на Глазгоу, идентифицира обект от късния горен палеолит в района Южен Куидрах на остров Скай – най-северната точка на Британските острови, където досега е установено присъствие на оренсбургската култура.

Какво представлява оренсбургската култура?

Оренсбургската култура възниква в Северна Европа в края на горния палеолит и е свързана с ловци на северни елени. Характеризира се с отличителни каменни инструменти – заострени върхове и остриета, използвани в условията на тежък климат, особено по време на Младия дриас – период на рязко застудяване преди около 12 900–11 700 години. Тази култура обикновено се свързва със Северна Германия, Дания, Южна Скандинавия и части от Нидерландия.

Откритите артефакти от Южен Куидрах показват ясно присъствие на хора, принадлежащи или повлияни от тази култура, далеч на север – в район, който дълго време се смяташе за необитаем в периода на късния палеолит.

Артефактите от Южен Куидрах: Доказателства за човешка активност по време на Младия дриас

В рамките на теренните проучвания изследователите разкриват литичен ансамбъл, състоящ се от 196 артефакта, сред които:

  • остриета и остриета, произведени с характерната технология на остриетата,

  • бурини (длета) и стъргалки,

  • няколко фрагмента от заострени точки, характерни за оренсбургската култура.

По-голямата част от артефактите са направени от печен калциев камък с местен произход, което подсказва наличието на достъпен и устойчив източник на суровина в района. Макар че не са получени преки радиовъглеродни дати за самите артефакти, свързаните с тях мезолитни отложения са датирани с помощта на радиовъглеродно датиране, което поставя активността в периода на преход между късния палеолит и началото на холоцена.

Теренната работа се провежда в два основни обекта на остров Скай – Южен Куидрах и Сконсер. В Южен Куидрах са извършени систематични сондажни разкопки на площ от 30 m², при които е документирано разпръснато литично находище. Дронови въздушни проучвания са използвани за създаване на ортомозаично картографиране и измерване на морфологията на терена, което позволява точно пространствено оформление на обекта.

Каменните структури в Сконсер: Потенциални доказателства за човешка дейност в началото на холоцена

В района Сконсер в централната част на острова изследователите откриват около 20 каменни подреждания с кръгла форма, разположени в приливната зона. Всяка от тях е с диаметър между 3 и 5 метра и се състои от камъни, вградени в морски седименти. Тези структури стават видими само по време на екстремно ниски приливи, като нямат диагностични артефакти или преки радиовъглеродни дати.

Анализът на надморската височина и батиметрията показва, че подрежданията се намират между 1,83 и 4,14 метра под съвременното морско равнище. Това предполага, че са били изградени през периоди на по-ниско морско равнище, вероятно в началото на холоцена – времето след края на Младия дриас.

Сравнителен анализ с подобни каменни структури от Норвегия и Скандинавия предполага възможна функция като капан за риба или структури, свързани с лов по време на прилив. Това кореспондира с други известни археологически обекти от същия период в северна Европа и някои части на Шотландия.

Предизвикателства към досегашните хипотези за заселване на Шотландия

До последните десетилетия археологическите данни за човешко присъствие в Шотландия по време на късния палеолит бяха оскъдни. Смяташе се, че екстремните климатични условия на Младия дриас са възпрепятствали дълготрайното човешко присъствие. Предишни находки от западната част на континентална Шотландия се разглеждаха като изолирани и краткотрайни, недоказващи трайно заселване.

Откритията от остров Скай променят тази картина. Заострените върхове и специфичната технология на остриетата, открити в Южен Куидрах, са съпоставими с находки от оренсбургския период в Северна Европа. Това предполага, че ловци-събирачи, произхождащи от континента, вероятно са прекосявали Догерланд – сушата, която някога е свързвала Британия с Европа – и са достигали отдалечени райони като остров Скай.

Наличието на естествени пътища като протока Кайлерхей, който отделя Скай от континента, би могло да е улеснило сезонните или постоянни миграции в условия на по-ниско морско равнище.

Заключение: Нов прочит на праисторията на Шотландия

Откритията в Южен Куидрах и Сконсер поставят под съмнение досегашните хипотези за отсъствие на хора в Шотландия през късния палеолит. Присъствието на оренсбургски тип артефакти свидетелства за способността на праисторическите общества да се адаптират към тежки климатични условия и да се придвижват на значителни разстояния.

Тези хора, дошли от континентална Северозападна Европа, вероятно са прекосили сушата на Догерланд, преминали са през Британските острови и в крайна сметка са достигнали „далечния край на всичко“ – остров Скай.

Научна публикация

Изследването е публикувано в специализираното издание Journal of Quaternary Science под заглавието:
“At the far end of everything: A likely Ahrensburgian presence in the far north of the Isle of Skye, Scotland.”

DOI: 10.1002/jqs.3718

Източник: Phys.org