Преди да започна да пиша този текст, хич не ми е хрумвало да говоря с дъщеря си за секса, споделя Шерил Ембре в todaysparent.com. Не че избягвах темата, но тя е само на 6 и половина и ми се струваше прекалено рано. И тъй като в стаята ѝ нямаше полуголи хлапета, с които да си играе на доктор, нито пък въпроси откъде идват бебетата, реших, че този разговор може да почака малко – да речем, до завършването на гимназията, например.
След това обаче я видях да разгръща една детска книжка за секса, която бях взела за проучването си. „А, значи така изглеждат“, каза тя, гледайки втренчено в една от страниците. „Така изглежда какво?“, попитах, надзъртайки над рамото ѝ в илюстрация на мъжката полова система. „Червейчетата“, захихика тя, а моята челюст увисна. Оказа, че дъщеря ми е научила доста житейски факти – с грешните им имена и всичко останало – от някакъв 7-годишен приятел с по-голям брат.
„Много родители са шокирани колко рано трябва да започнат да говорят с децата си за секс“, казва Мег Хиклинг, преподавател по сексуално здраве и автор на „Новото говорене за секса: Какво и кога трябва да разберат децата ви“. „Но и друго, което чувам от родителите, е „Искам аз да му разкажа пръв“. Ако искате да сте първи, направете така, че да сте първи; иначе децата ще получат информация и отношение от други деца и от медиите.“
Това не значи, че трябва да оградите дата в календара за една маратонска сесия по повод птичките и пчеличките. Ученето би трябвало да е постоянен процес, в който детето ви ще възприема с времето всичко необходимо, за да изгради здравословно отношение към тялото и сексуалността си, казва Хиклинг.
Като взехме всичко това предвид, решихме да изготвим родителски наръчник за начинаещи, който да направи воденето на разговора по-лесно във всеки един етап от развитието на детето.
От раждането до 2-годишна възраст
На какъв етап са
Много родители остават изненадани, че децата им са сексуални създания още с раждането си, казва Тара Джонсън, специалист по сексуално образование. Дори бебетата проявяват любопитство относно собствените си тела и често докосват гениталиите си, докато са във ваната или по време на смяна на памперса, а момченцата имат и редовни ерекции. Малките деца нямат усещане за лично пространство и може да мастурбират доста открито. „18-месечната ми дъщеря се докосваше доста по време на следобедния сън в детската градина“, споделя Каръл Армадейл. „Най-накрая учителката ни каза, че трябва да поговорим с нея за това – очевидно другите деца гледали!“
Какво трябва да знаят
Ако детето ви има навика да се докосва в детската градина, в магазина или докато сте заедно навън с приятели, внимателно му напомнете, че когато сме на публично място, рокличките не се вдигат и си вадим ръцете от панталонките, съветва Джонсън. „Децата научават от реакцията на родителите си дали техните действия са приемливи, или не. На две години просто трябва да им кажеш „Така не е позволено навън“. Не им се карайте, не ги засрамвайте. Това, което искате да предадете на детето си, е, че мастурбацията е здравословна и нормална, но е нещо, което трябва да се прави насаме вкъщи.
Съвет
Никога не е прекалено рано да започнете да учите децата на правилните имена на частите от тялото им, включително и гениталиите. Когато къпете детето или му сменяте памперса, казвайте нещата, както са си: „Това ти е носа, това е коремът, а това е пенисът ти.“ За децата е объркващо да имат сладки имена за някои части на тялото, а за други не. „Когато ги учите на правилните имена на гениталиите (пенис, скротум, вулва, вагина, анус), те не изпитват ужасен срам или свян относно тази част на тялото“, отбелязва Хиклинг.
От 3 до 5-годишна възраст
На какъв етап са
Децата в предучилищна възраст са крайно любопитни относно телата на другите хора, както и относно своите собствени.
„5-годишният ми син си играеше с негов приятел на пръскачката и попита „Защо пенисът му е по-различен от моя?“, разказва Джийн Смит. „Явно е гледал дълго и достатъчно подробно, за да забележи, че има разлика между обрязан и необрязан пенис.“ Децата на тази възраст са и „магически измислячи“, както ги нарича Хиклинг. „Ако не получат точната информация, си измислят история, за да си обяснят нещата.“ Например, може да решат, че ако човек иска бебе, достатъчно е да отиде в болницата, където една сестра ги раздава на всеки, който желае.
