Как трябва да се отнасяме към собствените си инстинкти, които обикновено наричаме интуиция? Какви са те в действителност - квинтесенция на цялата ни мъдрост и опит или проява на мързел и предразсъдъци, загнездени дълбоко в подсъзнанието? До какво водят те - до прекалено опростяване и "приспособяване" на света около нас към ограничен брой стереотипи или до придобиване на способността да избягваме опасността, преди съзнанието ни да е имало време да осъзнае нейното наличие?

Всички тези въпроси отдавна са предмет на ожесточени дебати. И така, какво трябва да направим? Трябва ли да пренебрегваме "шестото си чувство" или да се доверяваме на интуицията си? Носителят на Нобелова награда и световноизвестен психолог Даниел Канеман смята, че няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като всичко зависи от контекста на конкретната ситуация.

Недоверието на Канеман към интуитивното мислене - или това, което той нарича "система номер едно" за бързо мислене на нашия мозък - се дължи на факта, че то се основава на неочевидни правила, които могат да бъдат напълно погрешни или неподходящи за конкретната ситуация.

Например интуицията ни се опитва да определи колко често се случва дадена ситуация въз основа на собствената ни памет. Проблемът е, че този подход ни кара да надценяваме значително вероятността да ни се случи нещо запомнящо се, но в действителност изключително рядко. Например че самолетът, с който предстои да пътуваме, ще се разбие (в крайна сметка съобщенията за самолетни катастрофи са толкова дълбоко вкоренени в паметта ни, че може да ни се струва, че всеки пети полет завършва по този начин). Както обяснява Канеман в книгата си "Бързо и бавно мислене", интуицията ни доста често допуска подобни грешки, така че би било погрешно да ѝ се доверяваме сляпо.

От друга страна, ние знаем много добре, че интуицията може да ни служи добре. Например ако по тона на гласа и твърде сухите съобщения в Messenger усетите, че съпругата ви се е обидила за нещо, то именно интуицията ви кара след работа да изтичате до цветарския магазин и импровизирано да си уговорите романтична среща.

И така, как да разберем кога интуицията се опитва да спаси живота ни (или поне брака ни) и кога не е нищо повече от проява на мързела на мозъка, който се опитва да ни спаси от изразходването на твърде много енергия за мислене, дори и ако в крайна сметка то ни отвежда на грешното място?

По време на лекция на Световния икономически форум Канеман предлага на аудиторията доста просто решение на този сложен проблем. То идва под формата на три въпроса. Според психолога ако отговорите недвусмислено с "Да" и на трите, можете да се доверите на това, което интуицията ви се опитва да ви каже в този случай. Ако ли не, тогава си струва да разгледате по-отблизо нейните „съвети“ и да ги проверите с допълнителни данни и логическо мислене.

Въпрос № 1: Има ли ситуацията, за която се опитвате да вземете решение, някакви закономерности, които могат да бъдат извлечени от околния хаос и от които можете да научите нещо?

Интуицията се основава на житейски опит, така че за да може да посочи модели и тенденции, те трябва действително да съществуват. И така, кои области от живота изглеждат достатъчно подредени, за да може мозъкът да развие надеждни интуитивни подсказки?

"Професионалните шахматисти могат да се доверят на интуицията си - поне що се отнася до шаха. Дългогодишните и успешно женени хора също могат да се доверят на интуицията си по семейни въпроси. Но фондовата борса например е твърде сложна и хаотична, за да може някой да я разбере на интуитивно ниво", казва Канеман.

Въпрос № 2: Имате ли достатъчно опит в тази област?

Както споменахме по-горе, успешните интуитивни прозрения зависят от способността да наблюдавате ситуации в продължение на дълъг период от време, за да извлечете от тях модели и закономерности. С други думи, за да бъде интуицията ви надеждна, се нуждаете от достатъчно голяма практика в областта, в която се опитвате да я приложите. И не, няколко седмици са абсолютно недостатъчни за това. Говорим за поне няколко години, ако не и десетилетия, опит.

Въпрос № 3: Получавате ли незабавна "обратна връзка" в тази област на опит?

Да практикуваш нещо не означава да правиш едно и също ден след ден и месец след месец. Така например можете да свирите на цигулка вкъщи години наред и пак да не можете да изсвирите някое произведение на Бетховен. За да може практиката да е от полза както за вас, така и за интуицията ви, се нуждаете от обратна връзка, и то не каква да е.

Психолозите смятат, че най-добрата обратна връзка е незабавна и конкретна. Ако искате да тренирате интуицията си, "трябва да знаете почти веднага дали сте успели в това, което практикувате, или не", обяснява Канеман. С други думи, за да култивирате чувство за ритъм, дръжте наблизо опитен критик, който да ви посочи грешките или да ви похвали, ако този път сте се справили.

Така че когато интуицията ви подтикне отново да направите (или да не направите) нещо, не бързайте. Отделете минута-две, за да си отговорите на тези въпроси. Има ли някакви закономерности в тази сфера на дейност, които интуицията ви би подчертала? Достатъчен ли е опитът ви, за да може да се разчита на интуицията ви? Проверявали ли сте знанията си с критика? И ако не можете да отговорите с "Да" и на трите въпроса, направете крачка назад и се опитайте да подходите към проблема от по-рационална гледна точка.

Източник: cluber.com.ua