Ние създаваме нашата собствена действителност: 30 цитата от Ричард Бах

12 юни 2019 г., 16:21
739

Илюстрация: molcay / Shutterstock

Ричард Бах е автор на култови произведения като "Джонатан Ливингстън чайката", "Илюзии", "Едно" и "Мост през вечността". Да си припомним някои от най-вдъхновяващите му изказвания.

***

Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.

Един от начините да избереш бъдеще е, като вярваш, че то е неизбежно.

Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, го пускаш на свобода. Как щяхте да учите, как щяхте да се потопите в преживяванията си, ако знаехте, че съм там, като щит между вас и възможностите за избор?

Как може да възнегодуваме срещу живота, който сме си създали сами? Кого да обвиняваме и на кого да благодарим, ако не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един момент, ако не ние?

За да живееш свободно и щастливо, трябва да пожертваш скуката. Това невинаги е лесно...

Единствената реалност е Любовта.

Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!

За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било,... трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал.

За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.

Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.

Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.

Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!

Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.

Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.

Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.

Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.

Ние създаваме нашата собствена действителност.

След като щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.

Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.

Идеите трябва да те подкрепят, те трябва да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите трябва да устояват на ударите на всички свои последици!

И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършено различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят.

Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме направили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.

Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение, ще бъде "Какво беше качеството на нашата любов?

Ключови думи:
Коментари