„Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.“ („Едно“)

„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!“ („Илюзии“)

„За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.“

„Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.“

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“  („Джонатан Ливингстън Чайката“)

„Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.“

„Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.“

„Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.“ („Едно“)

„Човек поверява живота си на това, в което вярва.“ („Едно“)

“Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.” (“Илюзии”)

“Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.” (Илюзии)

“За да постигнеш нещо в живота си, представи си , че вече го имаш” (Мост през вечността)

“Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.” (Мост през вечността)

“На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.” (Мост през вечността)

“Това е познанието: не дали ще изгубим играта,  а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.” (Мост през вечността)

“Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.” (Мост през вечността)

“Ние създаваме нашата собствена действителност.” (“Едно”)

“Единствената реалност е Любовта.” (“Едно”)

“Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.”(“Едно”)

“За да живееш свободно и щастливо, трябва да пожертваш скуката. Това не винаги е лесно…”

“В края на краищата, побеждават тези, които си вярват, че го могат”

“Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем”.

“Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите.  Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове”.

“Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде “Какво беше качеството на нашата любов?”

„Всичко, казано дотук, може да е погрешно“

***

Ричард Бах е американски писател на научна фантастика. Роден е в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски композитор Йохан Себастиан Бах. През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационните части. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор. Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг". Публикувал е популяризаторските книги за авиация - „Чужденец на земята", „Биплан" и „Нищо случайно".

След като през 1970 година „Джонатан Ливингстън чайката" му донася голяма популярност в САЩ и Европа, издава книгите „Дарът на крилата", „Илюзии", „Няма толкова далечно място". Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г., по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността" и „Едно").