Да  си терапевт е нещо като сюрреалистично преживяване. Клиентите, които влизат в кабинета ми, често разкриват неща, които никога преди не са казвали на глас - дори на родителите си, най-добрите приятели или съпрузи. Признават дори своите чувства към самите себе си. Може би, осъзнавайки че съм професионалист, са готови да споделят несигурността си, само защото са сигурни, че споделената от тях информация е поверителна. Или вероятно те просто са готови най-накрая да получат някакво облекчение като споделят тревогите си. Но независимо от причината да бъдат толкова откровени, почти всички споделят една и съща несигурност – страхът, че не са достатъчно добри.

Как се проявява?

Смешното при тази несигурност е, че рядко я разпознаваме в никой друг, освен в себе си. Склонни сме да мислим, че всички останали се чувстват уверени. Това е така, защото едва ли някой обсъжда собствените си несигурности.

Вместо да споделяме страха си, че не сме достатъчно добри, често влагаме цялата си енергия и усилия в опити да изглеждаме по-добре, отколкото се чувстваме. Но всеки от нас маскира несигурността си по уникален начин.

Ето някои неща, които хората правят, за да скрият дълбоко вкоренените си страхове, че не са достатъчно добри.

Перфекционизъм 

Перфекционистите се опитват да докажат, че са безпогрешни. Те тайно се надяват, че ако не се объркат, тогава някак си най-накрая ще се почувстват утвърдени или че ще спечелят одобрението на другите, което им помага да се чувстват достойни. Но колкото и да се стараят да поддържат външния си вид, те никога не се чувстват достатъчно добре.

Прекомерна упорита работа и превъзходство

Някои хора си мислят, че ако могат просто да се нахвърлят достатъчно силно, те ще покажат на всички, че си заслужават. Опитите да надминете всички останали, за да достигнете целите си във всяка област на живота може да е знак, че се опитвате да докаже на света, че сте достатъчно добри.

Самосаботаж

Хората, които не се чувстват добре в себе си, изпитват голямо напрежение, когато нещата вървят добре. За да се освободи от това напрежение, те могат да объркат нещата (например, подсъзнателно да издухат диетата си или да продължат да харчат). По странен начин, прецакването на нещата ги кара да се чувстват по-добре, защото външното им поведение най-накрая съответства на това как се чувстват отвътре.