„Инфантилната любов следва принципа: „Обичам, защото ме обичат“. Зрялата любов следва принципа: „Обичат ме, защото обичам”. Докато незрялата любов казва: „Обичам те, защото се нуждая от теб”, то зрялата заявява: „Нуждая се от теб, защото те обичам” .
Ерих Фром
В представите на хората има много митове и установени схващания какъв трябва да бъде истинският мъж. И тези представи са непоклатими – никога не се заменят с други, по-конструктивни, нито дори се осъвременяват. Понякога страстта между влюбени се описва като неудържима, като нещо, което двамата не са в състояние да на контролират. В началото може би е доста възбуждащо, но понякога влюбените стават палачи на собствената си история, превърне ли се буйната страст в чиста отрова. Когато страстта стане вихър от ревност и обвинения, магията, която я поддържа, изчезва и отстъпва място на безрадостно и нещастно съвместно съществуване. Ако някой копнее да види моралното изражение на една любовна история според мотото „правдиво и без цензура“, нека гледа френско-австрийския филм „Любов“ с Жан-Луи Трентинян и Емануел Рива. Лентата на Михаел Ханеке гениално претворява на идеята за любов, почиваща на интимност и взаимно уважение.
Неустоимият чар на мъжете, които не се натрапват
Мъже, които се стремят да ви завоюват, много често биват отхвърляни. Войнстващите герои и кръвожадните воини не се радват на одобрение. Този модел на поведение не е желателен дори в митологията, какво остава за реалния живот. Понякога ви се струва, че сте открили мъжа на мечтите си, но той скоро се превръща в завоевател и тиранин. Рядко се среща перфектната версия на мъж, който да е далеч от образа на звяра. Онзи, който е господар на човешката рационалност, се опитва да се усъвършенства, а не да доминира. Без съмнение подобно поведение е присъщо за гурман, сътворяващ деликатеси за всички сърца, които пресичат пътя му. Тези мъже никога не се превръщат в кошмар. Те стават сбъднат сън за двама.
Мъжете, които истински обичат жените, не се опитват нито да им импонират, нито да ги принуждават за нещо. Те не са обсебени от мисълта да ги съблазнят, а по-скоро от насладата да бъдат съблазнени от тях. Не се интересуват от репутацията на жената до тях, а отдават много по-голямо значение на качествата, които ги карат да се чувстват щастливи всеки божи ден. Привлича ги борбата на жената да наложи своята идентичност, и силата, която излъчва, когато успее. Сливат се с успехите на партньорките си, защото смятат, че щастието е пълноценно само тогава, когато двамата се радват на споделени ценности, а не на имущества или външни признаци. Те осъзнават, че любовта може да свърши по всяко време. Прималява им, когато надничат в дълбоката бездна на страстта, но именно затова никога не престават да я изживяват. Те ценят стабилността и рутината единствено когато почиват на волята на две свободни души, които искат да останат свързани. Виждали са прекалено много разбити сърца, затова предпочитат в любовните дела да властва изкуството вместо традицията. Мъжете, които обичат жените, винаги ги обичат по начин, който не причинява болка и не наранява. Те захвърлят оръжията, с които борави обществото, толкова артистично, че жените не могат да им устоят и не им остава нищо друго, освен да искат да останат обвързани с тях завинаги.
