Ще целуне детето ни, ще целуне и мен и ще тръгне за работа, за да се грижи за другите хора – за хора, които изживяват най-лошия си ден от своя живот. Автомобилни катастрофи, огнестрелни рани, изгаряния, счупвания – богати, бедни, свещеници, наркомани, проститутки… Майки, бащи, синове, дъщери и семейства. Няма значение кой сте или какво ви се е случило.

Тя ще се погрижи за вас.

14 часа по-късно ще се прибере вкъщи и ще свали обувките си, които допреди малко са стъпвали в кръв, повръщано и сълзи, и ще ги остави отвън. Краката й ще горят от болка.

Понякога няма да иска да говори за това. Понякога няма търпение да сподели с мен за случилото се.

Понякога ще се смее, докато не й потекат сълзи от очите. Понякога просто ще заплаче. Така или иначе обаче тя винаги ще е готова за следващата си смяна.

Моята съпруга е медицинска сестра. Моята съпруга е герой."