Париж е световно известен със своята гастрономия. Там се ражда концепцията за ресторанта – такъв, какъвто го познаваме, и много изисканите ястия по света идват от кулинарните храмове на френската столица.
Но за четири месеца и половина през 1870 г. парижани прибягват до гастрономия, която малцина биха искали да копират. В средата на френско-пруската война германските армии достигат Париж и започват обсада, която отрязва почти изцяло доставките на храна до френската столица. Резултатът е, че всички животни в града постепенно биват сготвени и изядени – от коне до плъхове; от кучетата по дворовете до слоновете в зоопарка.
Един американски лекар, Робърт Лоури Сибит от Пенсилвания разказва своите спомени за преживяното през тези месеци в 580-страничния том „Обсадата на Париж от името на американски очевидец“, издадена през 1892 г.
Първите седмици на Сибит са погълнати от възхитеното описание на парижките музеи и обществени сгради, както и от подредеността на парижани. Но още преди началото на блокадата той описва как атмосферата в града се нажежава.
Императорът Наполеон ІІІ, ръководещ лично армията е заловен в Седан, Франция, на 2 септември. До 4 септември, под натиска на населението, Франция е обявена за република. Междувременно Париж се подготвя за обсада.
Тя се спуска окончателно на 18 септември, когато „последниата железопътна линия е превзета, последната телеграфна жица – отрязана и пощенските пътища към всички градове са окупирани от германците“, пише Сибит, оплаквайки участта си на „затворник в един велик град“.
Първият знак, че нещо не е наред с доставките, идва на 10 октомври, когато за да се пестят оставащите овце и добитък, градът отваря пазарите си за конско месо.
Нищо от месото не се изхвърля. Кръвта на конете се събира и използва за направата на месни пудинги, разказва американецът. Макар конското месо да не е било напълно чуждо на френските традиции, парижаните на този етап били достатъчно скептични и имали нужда от насърчаване.
