Усещането, че всичко има причина лежи в основата на много от човешките вярвания. И то е защитен механизъм.

Склонни сме да мислим, че всичко е създадено преднамерено. Отчасти това е защото човек винаги е търсил следи от други действащи същества, хора или животни. Свикнал е да приема, че ако нещо се е случило, то е било причинено. Причинителят може да е невидим - Бог или Вселената, която има съзнание.

Да си измислим несъществуващ деятел е било по-безопасно за оцеляването ни, отколкото да пропуснем нечие присъствие.

По думите на антрополога Стюарт Гътри: "По добре да объркате камък с мечка, отколкото мечка с камък."

Малко от съвременните западни хора практикуват вуду магия. Но редица експерименти показват колко е трудно да разрежеш снимка на любим човек или дори играчка от детството.

Вуду куклата или изображението на даден обект се сблъсква с представа ни за самия обект. Мисълта, че нараняваме образа, ни кара да чувстваме, че това се случва и с оригинала.

Повечето от нас правят всичко възможно да бъдат да рационални. Но магическото мислене, с което сме се развили, вероятно винаги ще остане част от нас.