Когато мъжът тихичко се приближи зад своята жена и я прегърне, без тя да го очаква, той затваря с своите ръце кръга. Това е кръг на нежността, топлината, разбирането и защитата. В самия център на кръга мъжът поставя нея и по този начин неволно ѝ показва, че точно в този момент именно тя е центърът на Вселената му.
Мъжът прегръща жената и мълчи. Тя също не изрича нито дума, но усеща топлата енергия, извираща от горещите и мълчаливи ръце. И точно, когато е в обятията му, на нея й израстват криле, защото точно там е мястото, където се чувства спокойно и уютно. Мълчаливата нежност я кара да се топи като захар. Същите тези толкова безценни и познати ръце понякога ѝ напомнят нечии други. Тези на татко ѝ. Точно в този момент тя се чувства като някогашното малко и смешно момиченце, лежащо в своето креватче. Което очаква с нетърпение вратата да се отвори и да влезе любимият ѝ татко, за да ѝ пожелае лека нощ. Той се надвесва над креватчето, целува и прегръща своята малка принцеса. А топлината на ръцете му тя ще отнесе в своите сънища. Уви, понякога момиченцето-жена не помни своя баща. Лицето му изниква в нейните сънища като топло белезникаво петно. Тя обаче винаги помни ръцете – неговите мълчаливи топли ръце.
Жената се ражда, за да ражда. И в течение на целия си живот, тя винаги дарява нещо ново на света. Децата, своите нови усещания, понякога придружени с ярки, понякога със спокойни и пасторални цветове. Жената ражда Пролетта и с настроението си извиква Есента. Заради властния зов на нейните нощни въжделения изгрява и пълната луна, а на сутринта - слънцето от нейната усмивка. Благодарение на нея разцъфват и всички цветя по земята. Ако ги нямаше жените, никой нямаше да отглежда цветя и да ги подарява.
Жената живее именно по този начин – ражда и изгаря, раздава се и често не получава нищичко в замяна.
Понякога мъжът се приближава тихичко зад нея и я прегръща…
Коя сега тази жена, намираща се в центъра на неговия жив кръг? Как се чувства в настоящия момент? Жена или момиченце е? Майка или дете?Любима или любяща? Тишината, с ефирното одеяло на неизказаното, нежно обгръща голите рамена на жената. И скрива от мъжа всичките нейни най-заветни мисли. А може би вече не скрива... Нали сега той просто я прегръща, закриля я от външния свят, където е така хладно и мъгливо. А тук, в ръцете му е топло и уютно. Сигурно, надеждно и спокойно. Всичко, което жената неволно търси винаги, жадува за него и се надява да получи.
Мъже, винаги, навсякъде и по всяко време прегръщайте своите жени! Поставете ги в центъра на вашия кръг, правете това с огромна чувственост и нежност. Просто обичайте своята жена. Това ѝ е е точно толкова необходимо, колкото и на вас в настоящия момент...
Автор: Дейвид Тумаринсон
Източник: Shutterstock
