Група израелски учени твърди, че е намерила главната причина чужденците толкова да се затрудняват при изучаването на арабския език. Според резултатите от изследването, дребните разлики между буквите на арабската азбука усложняват процеса на подсъзнателното им разпознаване и така забавят процеса на четене.
Екипът от университета в Хайфа смята, че при четене на други езици, като например на иврит, хората използват и двете полукълба на мозъка си. С арабския обаче нещата стоели другояче.
Дребните нюанси в източната писменост принуждавали мозъка да концентрира вниманието си върху определени букви и детайли, като например мястото на точките. Поради това повечето мозъчни процеси се съсредоточавали в лявото полукълбо, което отговаря за възприемането на визуални стимули.
"Обикновено когато изучаваме нов предмет, дясното полукълбо на мозъка ни взема активно участие в мисловния процес. Специфичните особености на арабския език обаче му пречат да се включи", поясни ръководителят на проучването проф. Зохар Евиатар.
Експериментът на екипа му би проведен с участието на група от 40 студенти, някои от които можели да четат само на иврит, а другите - и на арабски. Учените им прожектирали букви от двете азбуки, които се появявали за части от секундата на екран. Тъй като двете мозъчни полукълба реагират на визуалните стимули с различна скорост, изследователите успели да установят колко бързо и точно могат студентите от двете групи да разпознаят изображенията.
Ивритът, като и английският език, се възприемали много лесно и от двете групи. Когато на доброволците, не умеещи да четат на арабски, показали букви от тази азбука обаче, реакцията им била подобна на детска - те започвали внимателно да разглеждат символите, но ги разпознавали бавно и погрешно, използвайки при това и двете полукълба на мозъка си.
Групата, владееща арабски, включвала главно лявото си полукълбо и отчела много по-точни резултати при разпознаването на буквите. Допълнителни експерименти показали, че използването само на дясното полукълбо пречи на познаващите арабския да разчитат думите на този език.
Изводът на учените е, че традиционните методи за изучаване на чужди езици чрез механично запаметяване и четене няма как да вършат работа при арабския. По-добрият подход бил да се разчита на визуалната памет и да се запомнят детайлите при изписването на източните букви и думи.
