Карл Густав Юнг за сянката

15 юни 2016 г., 16:40
5592

 SJHarris / Shutterstock

„За съжаление не може да има съмнение, че човек, като цяло е по-малко добър, отколкото си се представя или иска да бъде. Всеки има сянка и колкото по-малко тя е въплътена в съзнателният живот на индивида, толкова по-тъмна и плътна е. Ако комплексът за малоценност е съзнателен, човек има шанс да го коригира. Освен това, тя е в непрекъснат контакт със други интереси, така че се променя непрекъснато. Но ако тя е подтискана и изолирана от съзнанието, никога не се неутрализира.”
"Psychology and Religion" (1938). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.131
 
„Ако си представите някой, който е достатъчно смел да оттегли всичките си проекции, тогава имате индивид, който осъзнава доста дебела сянка. Такъв човек се натоварва с нови проблеми и конфликти. Той става сериозен проблем за себе си и сега не може да каже, че те правят това или онова, те грешат, срещу тях трябва да се борим. Той живее в „Къщата на Прибиране /събиране/”. Такъв човек знае, че каквото и да е грешно в света, то е в него и ако той само се научи да се справя със своята собствена сянка, той е направил нещо за реално света. Той е успял  да поеме отговорност поне за мъничка част от гигантските, нерешени социални проблеми в наши дни.”
"Psychology and Religion" (1938). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.140
 
„Мъжествеността на жената и женствеността на мъжа са минимални и е жалко, че пълната стойност на техните личности трябва да бъде замърсявана от нещо с толкова малка стойност. От друга страна, сянката принадлежи на целостността на личността, силният мъж би трябвало някъде да е слаб, умният мъж трябва да е глупав някъде, в противен случай е твърде хубаво, за да е истина и отива към поза и блъф. Не е ли стара истина, че жената обича слабостта на силният мъж повече от неговата сила, и глупостта на умният мъж повече от неговата мъдрост?”
Die Anima als Schicksalsproblem des Mannes (1963) Foreward by C.G. Jung. In CW 18 261
 

„Индивидуалното его може да се възприеме като командира на малка армия в борба с околната среда, не рядко на два фронта, отпред той се бори за съществуване, отзад, се бори срещу собствената си инстинктивна бунтовническа природа. Дори за тези от нас, които не са песимисти нашето съществуване се усеща повече като борба, отколкото като нещо друго. Състоянието на мир липсва, и когато човек го постигне със себе си светът, в действителност,  е забележително събитие.”
"Analytical Psychology and Weltanschauung" (1928) In CW 8: The Structure and Dynamics of the Psyche. P.693
 
„За да се изправи човек срещу сянката си е нужно да му покажеш неговата собствена светлина. Веднъж щом някой е опитал по няколко пъти какво е да  стоиш и да съдиш между противоположностите, той разбира какво е аз-а. Всеки, който възприема едновременно сянката и светлината си, вижда себе си от две страни и така постига средата.”
"Good and Evil in Analytical Psychology" (1959). In CW 10. Civilization in Transition. P.872
 
„Човек, който не е съзнателен за себе си действа по сляп, инстинктивен начин и в допълнение към това е мамен от всички илюзии, които изникват, когато той вижда всичко, за което е неосъзнат в себе си, идващо да се срещне с него отвън, като проекции върху съседа му (обкръжението му).”
"The Philosophical Tree" (1945). In CW 13: Alchemical Studies. P.335

 
„Доброто не става по-добро чрез неговото преувеличаване, а става по-лошо и малкото зло става голямо, ако е пренебрегвано и подтискано. Сянката е част от човешката природа и само през нощта няма сенки.”
 "A Psychological Approach to the Dogma of the Trinity" (1942) In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.286
 
„В действителността, приемането на сянката на човешката природа е на границата на невъзможното. Помислете за момент какво означава да се даде правото на съществуване на неразумното, безсмисленото и злото! Засега само съвременният* човек настоява на това. Той иска да живее със всяка част от себе си – за да знае какво е. Затова той оставя историята настрана. Той иска да скъса с традицията, така че да може да експериментира със своя живот и да реши каква стойност и значение имат нещата в същността си, отвъд традиционните предположения.”
"Psychotherapist or the Clergy" (1932). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.528
 
*С понятието „съвременен човек’ Юнг означава човекът на непосредственото настояще.

Превод: bee, izvorite.com

Ключови думи:
Коментари