Как децата наследяват тревожността и депресията от своите родители

22 септември 2016 г., 18:10
8605

Copyright: altanaka / Shutterstock

Ново изследване разкрива механизмите, по които родителите предават тревожността и депресията на своите деца.

Свръх-активна мрежа в мозъка е отговорна за това как децата наследяват тревожността и депресията от своите родители.

Мрежата се състои от три региона в мозъка, които работят заедно, за да контролират отговора на страха.

Гените, предадени от родители на деца повлияват как тези региони функционират заедно, откри ново изследване.

Проф. Нед Калин, един от учените от екипа, провел изследването, казва:

“Свръх-активността на тези региони в мозъка са наследени мозъчни изменения, които са директно свързани с риска в по-късен етап от живота да се развият тревожност и депресия.”

“Това е голяма стъпка по пътя на разбирането на невронните основания за наследените тревожност и депресия и започва да стеснява кръга за по-селективни мишени за третиране.”

Заключенията се базират на тестове на резус маймуни, чийто мозъци са подобни на човешките.

Мозъчните сканове на маймуните в състояние на страх, в комбинация с необходимата генетичната информация показва, че тези три региона в мозъка са замесени.

Тестовете показват, че около 35% от разликата в тревожността се обяснява от семейната история.

Регионите са мозъчното стъбло, амигдалата и префронталния кортекс.

Проф. Калин обяснява, че респонс реакцията на страх е жизненоважна за нашето оцеляване, но е проблематична, когато е свръхактивна:

“Реално, тревожността може да даде еволюционно предимство защото помага на индивида да разпознае и избегне опасностите. Но когато мрежата е свръхактивна това започва да става проблем и дава като резултат тревожност и депресия.”

“Сега знаем къде да търсим и това ни позволява да развием по-добро разбиране за молекулните изменения, които причиняват мозъчната функция на тревожноста.”

“Нашите гени формират мозъците ни така, че да ни помогнат да станем тези, които сме.”

Изследването е публикувано в списание PNAS.

Източник: Psy Blog

Коментари