На една поляна, насред огромна гора, живял вълшебник, който имал голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца от стадото. Овцете му причинявали голямо безпокойство – те се разбягвали из гората и му се налагало да губи доста много време, за да хване една, а другите отново да ги събере заедно. Разбира се, овцата, която имал намерение да заколи, чувствала това и отчаяно се съпротивлявала, а нейните крясъци плашели другите овце. И тогава вълшебникът се изхитрил – той си поговорил с всяка овца поотделно и на всяка внушил по нещо.

На една от тях той казал: "Ти не си овца, ти си човешко същество като мен. Няма от какво да се страхуваш, защото аз убивам и ям само овце, но ти си единственият човек в това стадо и затова си най-добрият ми приятел."

На друга казал: "Аз съм овца: "Защо бягаш от мен като другите овце? Ти си лъвица и няма от какво да се страхуваш. Аз само убивам овце, а ти си ми приятелка.“

На третия подшушнал: "Виж, ти не си овца, а вълчица. Вълчица, която аз уважавам. Ще продължа да убивам по една овца от стадото всеки ден, както досега, но вълчицата, най-добрият приятел на вълшебника, няма от какво да се страхува."

Така той говорел на всяка от овцете и всяка от тях била накарана да повярва, че не е овца, а съвсем различно животно от всички останали овце в стадото. След този разговор поведението на овцете се променило напълно - те пасели съвсем спокойно и никога повече не избягали в гората. А когато вълшебникът убил друга овца, те си помислили: "Е, още една овца е убита, а аз - лъв, вълк, човек, най-добрият приятел на вълшебника - няма от какво да се страхувам."

И дори овцете, които той убивал, престанали да се съпротивляват. Той просто се приближавал до някоя от тях и казвал: "О, най-добър приятелю, отдавна не сме си говорили. Ела в двора ми. Имам нужда да се посъветвам с теб за едно стадо овце". И овцете гордо последвали вълшебника в двора. И там той наистина щял да попита най-добрия си приятел как вървят нещата в стадото. Жертвата с удоволствие щяла да му разкаже всичко, а след това вълшебникът щял да я убие. Тъй като смъртта била мигновена, овцата нямала време да осъзнае каквото и да било.

Вълшебникът бил много доволен - той повдигнал самочувствието на всяка от овцете, в резултат на което те престанали да мислят за неизбежната си смърт, станали по-малко невротични, радвали се на живота и спокойно пасели трева, в резултат на което месото им станало много по-вкусно.

В продължение на много години вълшебникът с лекота управлявал огромното стадо, а най-интересното било, че другите овце започнали да му помагат - ако някоя твърде умна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, другите овце... ами, тоест лъвовете, хората, вълците - най-добрите приятели на вълшебника, го осведомявали за странното поведение на тази овца и на следващия ден той я изяждал с удоволствие.

Източник: cluber.com.ua