Един висш китайски чиновник имал единствен син – неглупаво момче, но нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал усърдие и знанията му били повърхностни. С каквото и да се захванел, той го изучавал до край, но набързо и не се задълбочавал в него.
Баща му, обезпокоен от този факт, един ден отишъл при един мъдрец, за съвет.
Мъдрецът предложил на бащата да изпрати сина си в школа по бойни изкуства, написал на едно листче нещо и го дал на бащата, който трябвало да предаде бележката на сина си, когато завърши школата и се завърне у дома.
Тъй като парите не били проблем, бащата записал сина си в най-добрата школа по бойни изкуства в страната.
Момчето започнало да тренира в школата, но скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и казал на своя учител:
- Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа?
Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на старшите ученици и скоро юношата научил много прийоми.
