„Добрите момчета са винаги последни” е първо правило в канона на запознанствата. А дали важи в реалността?

Ако трябва да развием идеята, тя ще звучи така: хетеросексуалните жени може да казват, че търсят мил и внимателен партньор, но всъщност искат да ходят с „лошото момче”, което се държи зле с другите момчета, с другите момичета и с тях самите. Идеята е така разпространена, че някои хора дори изкарват пари от нея – като продават книги, които учат потенциалния Дон Жуан как да „негва” – или да показва статус с пренебрежително отношение и обидни коментари към момичето, което иска да омагьоса.

Колко истина има в това?  Един от начините да се провери е да се даде възможност на различни жени да избират между мъже с различни характери и да се установи кой – в крайна сметка – предпочитат.

В едно от тези изследвания участниците трябвало да помогнат на измислена героиня на име Сюзан да избере с кого да излиза измежду трима мъже, на базата на отговорите, които дават на нейните въпроси. Една част от участниците са добри и внимателни – разбират нейните чувства, отнасят се грижовно и мило.

Втората група се състои от хора, които описват себе като „истински мъже” – нечувствителни и груби. Третата група просто дава неутрални отговори.

И така – с кого участничките посочват, че Сюзан си заслужава да ходи, и с кого самите те биха излезли на среща?

Противно на стереотипа, че добрите момчета завършват последни, изследователите установяват, че именно „доброто момче” е най-често посочваният избор, както за Сюзан, така и за самите участници.

Друго изследване показва, че когато участничките четат обяви за запознанства, в които мъжете се описват като алтруистични (напр. „работя като доброволец”), те ги класират като по-привлекателни, както за краткосрочни, така и за дългосрочни връзки спрямо партньорите, които не споменават за подобни качества.