Всеки родител по един или друг начин се е сблъсквал с изблиците на детски гняв и истерии. И дори да сте въоръжени с безкрайно търпение, в един момент чашата прелива.
Детските психолози съветват: "Не казвайте тези 3 фрази.В този момент те само ще влошат ситуацията."
„Какво не е наред? /Обясни какво се случи!”
Въпросът е, че детето не може да обясни. Може би, ако можеше, нямаше да започне да крещи, да се тръшка и да се нервира.
И в състоянието, в което то не се контролира, изобщо не е готово да анализира своите мисли, чувства и състояние.
Вместо да търсите причините, в този момент е по-добре да работите с чувствата на хлапето. Например, кажете му, че виждате, че е ядосано, сърдито, че му е трудно. И му предложете помощта си. Например да го гушкате, докато се успокои.
“Върви си в стаята! И когато се успокоиш, ела!"
Много примамлива фраза, особено когато можете да затворите вратата и да не чувате истеричните му викове.
Сега си спомнете как вие като дете сте се чувствали, когато сте били емоционално наренени, а родителите са ви изпращали „на заточение“.
Според психолози децата не могат да се успокоят сами. Те тепърва се учат как да го правят и, когато са афектирани са изцяло под властта на емоциите си.
Затова най-добрият вариант е да отидете с хлапето в неговата стая и да му помогнете да се успокои, като обсъдите чувствата и емоциите му.
Снимка: Getty Images
“Ето, всичко е наред!”
Фрази като тази, също трябва да се избягват. Казваме ги, защото ние самите се чувстваме зле, когато детето е разстроено. Ние действително искаме всичко да бъде наред. Потвърждавайки това, сякаш му обясняваме: ние се чувстваме зле, когато ти си ядосан, затова, се успокой, моля!
Вместо това е по-добре да се върнете към фактите и да го формулирате така: „Изглеждаш разстроен/уплашенсърдит. Добре ли си?“
Тези думи позволяват на детето да разбере, че е нормално да дойде при вас, и когато е тъжно, и когато е щастливо. Ние му показваме, че го приемаме при всякакви условия.
Мона Василева / Новите родители
